Обикновено като се каже „а”, хората очакват да се каже и „б”. Като видят малко дясно, хората искат да видят още повече дясно, истинско дясно с адекватни основи в обществото и политически субекти, способни да го развиват в полза на всички. В този смисъл, мисля, че в България е време за сериозен консерватизъм. Консерватизмът е разположен не толкова по оста на качественото разграничаване между политическите субекти, колкото в парадигмата на нравствените категории на обществата. Както Левски е иконата на републиката в нейния антично римски смисъл на законност, справедливост и просперитет, така Петко Славейков е патриархът на българския консерватизъм. Възраждането на българската нация не е станало по горите покрай хайдушките чевермета, а е станало в Цариград в сърцата и умовете на духовните ни реформатори, колкото и да са ни убеждавали в противното през последния половин век след 1944 година. 

Началото и края на текста в sulla.bg