Тя средна е на ръст.

В очите живи

епохата се плиска неумело.

Краката й са малко криви,

но твърдо стъпва стях по пътя,

осеят с лири и пегаси.

Обичам тази поетеса.

И не защото ми напомня

батални сцени от екрана,

и не защото са огромни

очите й зад очилата,

а затова че и когато

е клекнала в усамотение,

тя пак намира вдъхновение

и пише стих, макар и с пръст

по стената

            със бели

                        фаянсови

                                   плочки.