Прочетен: 2251 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 06.10.2006 16:04
Националното радио. На входа чакат Виктор Пасков, Владо Даверов и Боян Биолчев, който като никога лъха на мастика. Обиктовено лъха на ракия, но още не са го намирали заспал вскута на Евлоги или Христо Георгиеви. Мълчат. В смисъл, че не си говорят. Не си говорят с думи, но очите им са красноречиви. Приличат на тевтонски и полски рицари, настръхнали един срещу друг и пеещи псалми на латински, преди да се хвърлят в битката за Мариенбург. Сополив полицай им обира личните карти и ги пуска да влязат. Крачат, развели интелектуалски карирани ризи (а Биолчев – ректорска тога), и завиват в топлата връзка към старата сграда, където са ефирните студия. Пред тях ситно подтичва сивкава редакторчица, която се моли час по-скоро да ги предаде в ръцете на водещата и да се отърве от отговорността за тези три бурета с барут или, що се отнася до Биолчев, с други, течни експлозиви.
Настаняват се около масата в студиото и слагат слушалките. Светва червена лампа. Водещата властно вдига ръка за тишина, макар че тишината е в повече и предвещава колизия на титани.
- Новината, че предстои да излезе новият роман "Вълчи капан” се превърна в скандал – обяснява водещата на микрофона пред себе си, който на този етап запазва коварен неутралитет. - За автор на романа ще бъде обявен Христо Калчев, починал преди няколко месеца, а за негов редактор - Владо Даверов. Но и авторството, и редакцията, и изобщо самият роман се оказаха под въпрос. Какво е "Вълчи капан" - несъществуващ, дописан, пренаписан или роман менте? За да изяснят този въпрос, в неделния ден ще делят при мен възгледи Владо Даверов, Боян Биолчев и Виктор Пасков, прочул се с това, че застана зад Осама бин Ладен и подкрепи разрушаването на двете кули.
- Това пък какво общо има? – обаждат се слушалките на главата й с гласа на редактора зад стъклото.
Водещата презрително присвива очи, но само с долните клепачи, за да останат веждите й надменно вдигнати. Боян Биолчев изпитва завист към тази гримаса – той не може да си я позволи поради размера и тежестта на собствените си долни клепачи.
- Да започнем с господин Даверов – процежда водещата и бавно извръща глава към току-що назования си събеседник.
Владо Даверов трепва като таралежче при удар по войнишко канче и инстинктивно се свива в черупката си, доколкото таралежчетата имат черупки. Според Ръдиард Киплинг имат – вж. Хоцко-Боцко и Бавна-Плавна.
- В какво ме обвинявате? – изписуква Владо Даверов и на Виктор Пасков му е трудно да разпознае в това нищожество властния продуцент, който преди време беше подрязал крилцата на сериала му. – Текстът ми е даден от Огнян Младенов и аз съм го редактирал.
Виктор Пасков опитва да се надвеси над него подобно на Георги Димитров над миниатюрния Гьоринг според известния колаж, но кабелът на слушалките го дръпва обратно и той си сяда, сочейки с ноктест пръст Даверов:
- В литературно мародерство те обвинявам – и после търсейки подкрепа от водещата, която е намерила време да надене бяла съдийска перука: – Не се ли е замислил Даверов автентичен ли е този текст? Такъв не съществува.
- Подписал съм се като редактор – измива си ръцете Даверов и докато ги подсушава с жълта хавлия, добавя: - Да не би некой от вас да каже, че не съм талантлив? Ти самият, дето си ми приятел, не си ли ме наричал талантлив?
- Г-н Даверов...
- Не съм ти господин на теб. Аз съм ти приятел...
- Аз не разполагам с такива приятели като вас...
- Не разполагаш, когато не ти изнася...
Виктор Пасков накокушинва мустаци и мята блясъци с големите си, прилични на велосипед, очила.
- Във вчерашното си интервю вие казвате: "Аз съм най-талантливият", което на мен ми звучи като аз съм най-хубавият, най-потентният, най-антикомунистическият, най-заслужилият и най-праведният. Самооценката ви обаче влиза в разрез с оценката на всички, които са имали някакъв допир до вас...
- В това интервю съм казал, че в България в момента има трима големи писатели: единият си ти, другият съм аз, третият е Христо.
Водещата и Боян Биолчев се хващат за ръце като обречени деца пред лицето на изпепеляваща стихия. „Ето, значи – мислят си двамата едновременно, – кой е триумвиратът на българската литература. Ето, значи, кои са Гай Юлий Пасков Цезар, Марк Лициний Даверов Крас и Гней Помпей Калчев Магнус.
Точно в този момент Влиза Емил Иванов, който след продажбата на радио 99 отново е пожарникар и залива цялото студио с пяна. Макар че Биолчев успява да изпие голяма част от нея, пяната залива участниците в този сюрреалистичен фарс и сцената се свива до малка искряща точица в зеницата на Иван Стамболов, който развеселен подръпва мустака си и се опитва да удави две бучки лед в златиста струйка „Роял салют”.
2. А Л К О Х О Л
3. -БЕЗОБРАЗНА ПОЕЗИЯ-
4. NOTA BENE!
5. Александър Божков
6. Теодор Дечев
7. Иван Бедров
8. Кремена Пашова
9. Starlight - сътворение
10. Ивайла Цанкова
11. Веси Стефанова
12. Светла Василева
13. Фани Давидова
14. zlika
15. utremer
16. Петър Стойков
17. +ЕДИН ЗАВЕТ+
18. RE:TV
19. МЕГАФОН
20. FEEDS.BGIT.NET
21. RSS.BG
22. sulla.snimka.bg
23. Top Blog