Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
23.10.2006 12:29 - 123454321 – разказ в разказа
Автор: sulla Категория: Забавление   
Прочетен: 4594 Коментари: 5 Гласове:
0



 На Георги Райчев посвещавам.

 

image

Седях в офиса на някаква фирма и плетях шал за моята любима. Изведнъж вратата се отвори и влезе дребно човече с проскубани бакенбарди. Човечето седна до мен и ми разказа следната история:

- Това се случи преди месец – започна то. – Седях в офиса на някаква фирма и шиех пардесю за моята любима. Изведнъж вратата се отвори и влезе старица с две патерици – зелена и червена. Старицата седна до мен и ми разказа следната история:

- Веднъж, когато бях още млада – започна старицата, - седях в офиса на някаква фирма и шлифовах стъкла за очилата на моя любим. Изведнъж вратта се отвори и влезе негърски вожд с щит от леопардова кожа. Негърският вожд седна до мен и ми разказа следната история:

- Ако не се лъжа – започна на доста дъбър ндебеле той, - по онова време седях в офиса на някаква фирма и осмуквах едно кокалче от малкото пръстче на моята любима. Изведнъж вратата се отвори и влезе строен кавалерист със сабя и бяла фуражка. Кавалеристът седна до мен и ми разказа следната история:

- Помня – започна кавалеристът, - бях още юнкер и седях в офиса на някаква фирма. Изведнъж вратата се отвори, но не влезе никой. Само далечен и мрачен глас прокънтя: „Нима ти си нямаш любима?”. „Не” – отговорих след кратък размисъл, достатъчен животът ми да премине на лента пред очите ми, а половин година по-късно се задомих.

Като каза това, кавалеристът извади сабя, чукна токове и се самоуби.

Негърският вожд замълча за миг, въздъхна и кротко умря от някаква зараза, донесна от бял мисионер.Още пазя щита от леопардова кожа – завърши старицата и мълниеносно се мумифицира. – Успях да продам зелената патерица, но червената никой не пожела да купи, защото бяха години на антикомунизъм.

Така човечето с проскубаните бакенбарди завърши разказа си и издъхна в такива спазми, че се омота в преждата и разплете целия шал, който плетях за любимата си. Ето защо трябваше да започна отначало.

 



Тагове:   разказ,


Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. sunflower - :)
23.10.2006 13:28
Хитро, .... ама доста мрачно. Е, нищо, аз днес ще компенсирам с цветенца, птички, пчелички и разказчета за любов :))))))
цитирай
2. sulla - Не ме предизвиквай...
23.10.2006 13:29
... да бъда мрачен :-Р Ху-ху-ху-у-у!
цитирай
3. sunflower - Лелееее ...
23.10.2006 13:48
...не, няма да ме уплашиш, аз мрачните ги по-обичам - все се мъча да им набия в главата малко светлина. (хахаха).
Тия, по-светлите, кво да ги правя? :))))))))
цитирай
4. sulla - :-)))
23.10.2006 13:49
:-)
цитирай
5. анонимен - hmm
05.12.2006 00:59
za6to na G. Rai4ev? Kakvo ima6 sre6tu nego sega - 124 godini sled rogdenieto mu?
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: sulla
Категория: Забавление
Прочетен: 2788796
Постинги: 423
Коментари: 2625
Гласове: 7717