Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
25.10.2006 11:44 - Ден за размисъл в три сета
Автор: sulla Категория: Забавление   
Прочетен: 1944 Коментари: 4 Гласове:
0

Последна промяна: 26.10.2006 15:54

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

image

 

Какво се прави в деня за размисъл преди избори? Обикновено не се размишлява. Затова и аз не знам защо този ден е наречен така. Не знам защо и „стаята на девойката” се нарича така. Воден от любопитство и инстинкт за справедливост, на тези избори реших в събота да размишлявам. Да сложим картите на масата – в събота обикновено играя тенис на открито, стига да е хубаво времето. Ако е лошо, играя на закрито. Разликата между хубавото и лошото време е същата, каквато е между мастиката и ракията – мастиката нашепва за морски хоризонти и тиферичи с тучни сенки, докато ракията рисува уютна картина на зимна вечер, огнище, а пред огнището баба, която разказва приказки. И колкото повече е ракията, толкова по-привлекателна е бабата. Иначе и в двата случая салатите са почти едни и същи с лек превес на туршиите във втория. Но да не се отплесваме от тениса и размисъла. Миналата събота Светозар Буков от съседния корт ми донесе пет литра домашна гроздова ракия от каберне и мерло 2001 г., когато гроздето по северните склонове на Родопите беше необичайно сладко, виното стана хубаво и ракията също – впрочем, понеже сме отворили темата, при случай ще кажа на Светозар, че не би било зле ракията, освен в черешови, да поотлежи малко и в черничеви бурета – ей така, за цвят (надявам се, че не се отплеснах много). Та беше средата на първия сет, аз съвестно размишлявах досежно правомощията на президента и по тази причина бях забравил кой е наред да сервира. Помолих партньора си да ме извини и отидох при тубата с ракията да се поосвежа. Предложих му и на него. Като отпихме по три-четири пъти, въпросът за това кой сервира доби съвсем други измерения и ние в един глас извикахме сервитьора от клубния ресторант. Докато го чакахме да донесе салата, варени яйца и луканка за мезе, както и бира за разредител, разцъкахме още няколко топки. Не спирах да размишлявам. Странно: колкото по-трудно уцелвах топката, толкова по-дълбоко потъвах в мислите си. Мислех за историческата съдба на българите, унижението, че не те са измислили тениса и тихата утеха от киселото мляко и розовото масло. Поръчах два пъти розово масло на появилия се отнякъде келнер, а той, мръсникът, се направи, че не ме чува, остави мезетата и побърза да се отдалечи. Проклех го в мислите си и надигнах тубата, дано да забравя. Партньорът ми направи същото. Салатата беше беше хубава – с много оцет и зехтин. Това ме накара да мечтая. Без да спирам да размишлявам, открих, че ракетата много прилича на китара, само че с повече струни и кръстосани при това. С патньора ми изпяхме „Кой уши байрака?” и още няколко тенисистки песни и си разменихме шапките, за да станем „потни братя”, после решихме да поиграем още малко, но се оказа, че сме скъсали струна на китарата и седнахме да поразмишляваме в деня за размисъл, който вече клонеше към обяд. И ето че думата „обяд” се оказа ключова и насочи мислите ни към келнера. Размахахме ръце властно и авторитетно. Келнерът се опита да ни остави извън обхвата на зрението си, но няколко сервиса със здравата китара го вразумиха и той послушно доприпка до корта. Все така потънали в размисъл, двамата с партньора ми поръчахме свински черен дроб на тиган с лук (обаче нарязан на филийки и овалян в брашно, ей!), ребърца по виенски с картофено пюре с прясно мляко, масло и индийско орехче, полято с лъжичка сос демиглас, разбира се бутилка червено вино – най-обикновена сира „Банрок стейшън” от южна Австралия и за десерт еклери с лимонов крем и коняк. Просто така, да чоплим нещо, докато размишляваме на корта. Защото е ден за размисъл. Защото мисленето натъжава, а тъгата поражда здрави приятелства, които издържат проверките на времето. Тези приятелства могат да прерастнат в дълг и отговорност, но ако отсъства уважението, е безсмислено да се разкрива повече от това, което е необходимо да се знае. За какво говорехме?...



Тагове:   ден,


Гласувай:
0
0



1. ady - :)))))))))))))
25.10.2006 11:51
Уважение
цитирай
2. sunflower - :)))))
25.10.2006 15:33
Говореше за мисленето, но тук за мен изниква въпроса докато се говори може ли да се мисли или докато се мисли, да се говори? Моя опит показва, че говоренето ми тече по-бързо от мисленето и чак като изговоря нещо го обмислям ... получава се сконфузно понякога. :)
А сега и докато пиша не мисля ... като го виждам написано, го прочитам и си викам ....бреййййй, какво са измислили/написали пръстите ми!!! :)))))
цитирай
3. 4ernakotka - ne moga da spra da glauswam za toq ...
30.10.2006 08:27
ne moga da spra da glauswam za toq blog ej... strahoten blog... strahotni komentari... 4udo-blog... blog na blogowete...
brawo,interesno pi6e6... we4e te priznah :)
цитирай
4. mopse - и аз все гласувам...
30.10.2006 17:11
... голяма веселба е тука! Браво! Винаги ме очароваш! Понякога ми напомняш Удхаус (ако не си му фен, извинявай)! :)))
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: sulla
Категория: Забавление
Прочетен: 1973154
Постинги: 423
Коментари: 2625
Гласове: 7712