Тъй както Кирил Маричков не е комунист и никога няма да бъде, така и Бате Бойко не е посерко, какъвто го нарече племенникът на поредния арестуван шеф на Парното – Георги Рогачев. Да бъде наричан Бате Бойко посерко ме обижда лично, както ме обижда да го наричат новоизлюпен, комиксов герой и какво ли още не. Напротив, той е може би единственият наш политик, който осъзнава разликата между „свобода” и „слободия”, между „демокрация” и „мракобесие”, между „пътен знак” и „пропаст”...

Къде минава тънката разделителна линия между свободата и слободията? Ще ви кажа (макар че, формално погледнато, отговорът се съдържа във въпроса: къде? – между тях). Слободията, това е да правиш каквото си искаш и нищо да не е забранено. Свободата пък е много неща да са забранени, но ти пак да намираш начин да ги правиш. А когато почти всичко е забранено, това вече е демокрация. Именно тази диалектика Бате Бойко се опитва да онагледи чрез стопанисването на „Витошка” в нейната пешеходна част. Онзи ден се появиха нови знаци, диалектически конгломерат от знак „забранено влизането” и табела „не важи за живущи и обслужване на обекти”.

 

 

 

Това е прецедент, способен да промени познатата ни действителност. Представям си женска тоалетна, където по принцип е забранено да влизат мъже, на чиято врата пише „Не важи за мъже между 25 и 30 години, руси и с мустаци”. Или „Пушенето забранено!” – „Не важи за цигари Виктори, пури и лула”. А защо не дори: „Не кради, не убивай, не пожелавай жаната на ближния...” – „... освен ако не е руса, с дълги крака и големи цици”. Да, но да видим все пак кой може да преминава през пешеходната „Витошка”. Това са на първо място трамваите. Но какво пречи един трамвай на пешеходците! Той нито ще мине през локва да ги опръска, нито ще се качи да паркира на тротоара. После, може да минава паякът. Нека! Нека да минава, че ако все пак някой трамвай паркира на тротоара, да има кой да го санкционира в името на свободата и демокрацията. Могат да минават и полицейските коли и те го знаят. Боклукчиите също минават. Не защото са им малки или тихи камионите или пък, да речем, не смърдят. Те минават, за да няма препълнени кофи, които да пречат на пешеходците в пешеходната им зона. Разбира се, имат право да минават и линейките. Иначе кой ще оказва първа помощ на пешеходците, сгазени от боклукчийски камион? А от няколко дни вече могат да преминават и автомобилите на „живущите” и на тези, които идват с цел „обслужване на обекти”. Ето това вече е тържество на свободата. Ако приемем, че живущ заначи живеещ, но казано по по-грозен начин, то в тази категория попадат всички, които се намират някъде по пътя между раждането и смъртта. Но силите на злото не спят. Все ще се намери някой, този път истински посерко, който да доуточни, че „живущ” това е „живеещ” на определен адрес, в случая „Витошка” срещу всички останали улици. Макар че едва ли нормативната уредба крие някъде из дебрите си дефиниция на „живущ”, злото е на път да победи. Но тук на помощ идва вторият ред на указателната табела: „...и обслужване на обекти”. Забележете каква изтънченост! Какво правя, ако паркирам на „Солунска” и „Витошка”, за да полея дръвче. Дръвчето обект ли е? Доколкото едва ли е субект – да. Поливането обслужване ли е? Ако не е, защо съществува общинска фирма „Озеленяване”! Следователно аз извършвам чиста проба „обслужване на обекти” и за да няма и мимално място за двусмислици, ще полея две дръвчета и така ще оправдая множественото число в текста.

Какво губи България, когато оставя капиталът й да се затрие на общинско ниво? Какво би било, ако Бате Бойко отговаряше не за бул. „Витоша”, а за Пътя на България към Европа? Безспорно, ще го асфалтира и ще се снима с него, след което ще го направи пешеходна зона. Тогава всички българи ще могат да избират как да се интегрират към цивилизацията на стария континент – с трамвай, паяк или боклукчийска кола...

:DD

гениално!!

Почетох два текста от теб и никак не съжалявам.Перото -добре наточено, чувството за хумор и щипките ирония и сарказъм допринесоха за доброто ми настроение.
Не,че положението не е майка плаче...но да можеш да се смееш при такова положение си е начин на оцеляване.

Бате боико вижда нещата в тяхното развитие, за него няма краина точко всичко е в развитие, при неговото секретарстване в МВР не беха престъпления, като стана премиер те и нещата пораснаха и станаха престъпления.