Възхитителната реклама на Вивател, в която двама луди-млади се обясняват в стихове и си плащат по левче на дума, се е загнездила в мислите ми през последните дни. Особено след онзи ден, когато се изясни датата за провеждане на избори за евродепутати и във въздуха като мирис на колендро се разнесе тръпнещото очакване за политическа реклама! Аз съм стар поклонник на предизборните кампании и горчиво ми липсват студията и хрониките от зората на демокрацията. Но, както се казва: жизнь – это c`est la vie.

Какво е общото между рекламата на Вивател с луди-младите, политическата реклама и предизборните кампании на кандидатите за евродепутати? Общото съм аз, защото виждам как едното може да прерасне в другото за нуждите на третото. Ето какво имам предвид:

 

Венеция. Ренесансът е в разгара си. Вечерта кротко се разстила над тясна калдаръмена уличка с надвиснали балкони. На един от тях, разклатил крак навън, се е отпуснал младеж с лютня и оформя музикалния фон, върху който ще се разрази следващата сцена. По уличката се задават Иван Костов и Петър Стоянов с големи барети и панталони, които наподобяват чорапогащници, но такива са модните трендове на епохата. Ръкавите на дрехите им са от бухнало кадифе и през процепите им белеят ленените ризи отдолу. Пръв подема разговора Петър Стоянов:

 

                 Иване Костов, колко време мина,

                 откакто си с процент и половина?

 

Смуглите пръсти на Костовата ръка стискат дръжката на шпагата, но кокалчетата им така и не успяват да побелеят под природния тен.

      Стоянов Петре, таз’ шега говежда
               зад’ъж за теб и за Надежда!

 

Шпагите са наполовина извадени и кървава развръзка тегне над ситуацията, когато на малкото площадче, иззад шадравана със съвкупляващи се тритони изскача Бойко Борисов и внася яснота:

 

                 Да бегате и двамата оттука,

                 че почваме да караме боклука.

 

Ето я и ренесансовата игра, в която момченце търкаля обръч пред себе си. Обаче сега по улицата се задава дребничка фигурка, която търкаля не един, а няколко обръча и припява:

 

               Вай, шекер ми падна на адетя,

               санким, харен е рушветя...

 

Но, доколкото говорим все пак не за друго, а за ренесансова Италия, Ахмед Доган бива безпардонно изритан от Апенините на изток към Балканите, където ще прекара следващите пет века и ще направи каквото може, за да докара до умиление Георги Коритаров някъде далеч в несигурното европейско бъдеще на региона.

Тъй като ситуацията е на път да се превърне в откровена идиотщнина, намесва се Негово превъзходителство дожът на Венеция Сергей Станишев. Тъкмо да раздаде правосъдие и, ето, с 21 топовни салюта идва президентът Първанов и извежда дожа за ухото – да се знае кой командва във Венеция. Бойко Борисов, Иван Костов и Петър Стоянов са се скарали за обръчите, останали след Ахмед Доган. Това отклонява вниманието им от темата за изборите за евродепутати и те биват спечелени от Волен Сидеров, който от радост си купува ново кожено яке. Царят разхожда внуче в количка.

 

Всъщност, сигурен съм, че истинската предизборна кампания ще бъде много по-вълнуваща и с нетърпение чакам да започне. И не толкова заради самите участници, колкото заради техните съветници – колегите рекламисти – и това, което те ще сътворят.

 

Луд просто. Ама в добрия смисъл.

сутринта е по- приемлива сега
привет и благодаря

Например:

Той влиза с маска на демон казвайки -

Хъшлаци недни, напуснете!
С телата ви ще храниме свинете!
Народът гладен, беден, бос -
след мен сега ще вдигне нос -
ще грабне бомби и яйца,
да смаже вашите лица!

При което бива настигнат от Капка Георгиева - Сидерова, която носи сетрето му в ръцете си и казва:

Волене, вземи си пардесюто,
защото вятърът задуха!

Или нещо такова. Не знам, ти го композирай.

Доколкото се познавам, ако замеся Капка и Волен в една сцена, ще ме избие на порнография и анархо-фетишизъм, а блоговете се четат и от деца... :-)

хареса ми!
хрумват ми и на мен подобни често, та с приятели се шегуваме - ех, хора, добре че нямаме толкова пари, че да правим филми (реклами) ... :)))

Отдавна не бях посещавал блога ти- бях го резервирал за моменти на тежка депресия. Сега си наваксах всичко и не само, че съм в настроение, но от смеха стопих към 5 кила и даже вече и плочки си имам.

По темата сериозно- Лично на мен, като аналфабет- специалист ми харесват рекламите на ГлоБул и Мтел, с изключение на LООP.

ВиваТел са живи да ги оплачеш- особен провал беше онази реклама със знаменцето на стадиона и самотният тийнейджър. Както и финала: "Всеки говори"(Сигур сам на себе си?!).

Рекламата като цяло има някаква идея:

О скъпа моя колко време мина,
От първата целувка на градина,
Болката е толкова голяма,
когато ти не си до мен
тук иде ми да ти го... абе лош рефрен...

Всичко хубаво, но мен ентусиазмът ми убива последната строфа:
Обичам те по теб съм луд за връзване
- А може да сме влюбени и без обвързване.

Еми с тая глупост загубиха всички сериозни влюбени, а приятелката ми забрани да и цитирам дори части от рекламата, за моя най- голяма мъка:-(((.

Много ще ми бъде интересно да прочета нещо за една ретро реклама: В първият миг, бях ужасен..... Поне преводът е интересен и добър... На мене ми допадаше. Както и да е,

Поздрав от Германия и благодаря за смеха