Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
21.05.2010 07:36 - Двете бузи на човечеството
Автор: sulla Категория: Забавление   
Прочетен: 1445 Коментари: 0 Гласове:
0



image


От незапомнени времена се знае, че най-хубавата черта на човека е онази, която разделя гъза му на две части. Но щом човекът има такава черта, не трябва ли да я има и човечеството? Черта която веднъж завинаги го разделя на две бузи – добра и лоша, умна и глупава, богата и бедна, бяла и черна, гладка и космата и т.н. Стотици светли умове са търсили тази черта, за да разберат самите те от коя страна стоят, но така и не са успявали да я намерят.



Чертата, която дълбоко и категорично разделя задника на човечеството на две части и при това го разделя безапелационно и за вечни времена, все още остава скрита от факела на познанието, скрита сред милиони други черти, които обединяват човеците, разделяйки ги по двойки. Човечеството е съставено от мъже и жени. Жените са млади и стари. Младите са красиви и грозни. Красивите са лесни и трудни. Лесните са такива, за които се жениш и такива, за които не се жениш. Тези, за които се жениш, са такива, които кротко остаряват с теб, и такива, които на втората година ти взимат всичко и те изхвърлят на улицата. Тези, които остаряват с теб, са такива, които ти раждат деца, и такива, които не ти раждат. Тези, които ти раждат, се делят на такива, които ти раждат свестни деца да те гледат на старини, и други, които ти раждат наркоманчета да ти разпродадат имуществото. Както се вижда, има безброй черти, които обединяват разделяйки и разделят, обединявайки. Не е нужно да си в половината на умниците, за да се сетиш за това и не е трудно да го разбереш, дори да си в половината на глупаците.


Една от особено ярките разделителни черти напоследък е тютюневата черта. Интересното при тази черта е, че тя не се държи така, както се очаква от нея. Тоест тя не дели хората на пушачи и непушачи, както би изглеждало логично на пръв поглед. Тютюневата черта дели хората на такива, които мразят пушачите и на такива, за които не е важно дали човекът пуши, за да го харесат или не. Дели ги на възмутено мърморещи и добродушно усмихващи се и махващи с ръка. Тази черта, минавайки между двете бузи на човечеството, оставя върху едната човеците, на които им е все едно дали в кръчмата ще мирише на манджа или на цигари, а върху другата буза подрежда човеците, които, чуят ли щракване на запалка, усещат живота си застрашен и се вдигат на бой за справедливост.


Друга интересна разделителна черта е кучешката. Според мнозина тази черта разделя кучетата на германски овчарски и всички останали, но в случая обсъждаме чертите, които разделят хората, а не кучетата. Подобно на заблудата при тютюневата черта и при кучешката можем да се излъжем, че тя определя хората като такива, които имат кучета и онакива, които нямат, но това би било погрешно. Погрешно е и да мислим, че тази черта разделя хората на такива, които събират лайната на кучетата си в пликче и им слагат намордник (на кучетата, а не на лайната), и други, които не правят тези неща, които първите хора кой знае защо са решили, че трябва да правят. Колкото и странно на пръв поглед да изглежда, кучешката разделителна линия определя хората според това как самите те определят животните, тоест дели хората на такива, според които всички живи същества във вселената са част от едно и също нещо, и други, които имат собствена разделителна линия по отношение на животните, според която животните се делят единствено на две групи: такива, които дават мляко и яйца, и такива, които не дават. Или както един читател изключително проникновено се беше изказал: делят ги на „хайванчета” и „гадини”. Ето, между тези два вида хора минава кучешката разделителна линия. Така и на двете бузи на човечеството могат да попаднат както хора, които имат животни, така и хора, които нямат. Както хора, които се грижат добре за животните си, така и хора, на които животните незабавно трябва да бъдат отнети.


След казаното дотук вече не е трудно да се досетим, че циганската линия не е чертата, която дели хората на цигани и нецигани. Нито пък дели циганите на такива, които честно се трудят и други, които крадат. Циганската линия дели не циганите, а нециганите. И ги дели на такива, които не знаят за какво става въпрос, но искат нещата да се променят, и на такива, които не знаят за какво става въпрос, и искат нещата да си останат такива, каквито са. Общото пък между двете групи е, че нито на едните, нито на другите им пука особено за циганите.


Но безспорно най-интересна е зелената еко-био линия и тя е един от основните претенденти за Линията, която разделя бузите на човечеството. Тя разделя хората на гневни темерути и на великодушни и усмихнати конформисти. При това показателите, по които става това разделяне, не са важни и винаги са просто формални. Това може да е показателят дали си гасиш лампата, като излизаш от стаята или не, дали се триеш с рециклирана хартия, вярваш ли в озоновата дупка, глобалното затопляне и птичия грип, държиш ли да знаеш кои кокошки са снесли яйцата, които ядеш, и кои крави са дали млякото, които пиеш, храниш ли се разделно и събираш ли разделно боклука си, мразиш ли хората, които не го правят и презираш ли онези, които го правят. Да, сложна е зелената еко-био линия. Един формален подход за нейното дефиниране би довел до следната формула: тази линия дели хората на такива, които смятат, че човечеството е симпатично, защото е несъвършено, и на такива, които смятат, че е отвратително, защото е несъвършено.


Аз пък, понеже през последната седмица наблюдавам реакциите и коментарите и по четирите теми, и по четирите разделителни линии (правя го, защото се чувствам болнав и си седя вкъщи), а именно цигарената, кучешката, циганската и зелената – аз пък виждам, че има още една разделителна линия и това е линията на усмивката и играта. Тя разделя човечеството на две изключително космати бузи, като на едната от тях са хората, които са приели да живеят със собственото си несъвършенство и то им се струва по-скоро смешно, отколкото страшно. Това са хора, които обичат, донякъде глуповато, да си играят с нещата, били тези неща деца, животни, понятия и съждения или пък ценностите на хората от другата буза. Те пък, хората от другата буза, вярват, че техният енергичен и денонощен стремеж към формално съвършенство е достатъчен да ги имунизира срещу същинското несъвършенство, което те откриват изключително у хората, които са на първата буза. Хората от втората буза са спретнати и стерилни, дисциплинирани и добродетелни. Те могат да мобилизират волята и интелекта си и да разберат Крал Лир, но никога няма да разберат Джон Фалстаф. Ще намерят смисъл в разгневените млади мъже (не че няма такъв, опазил ме Бог!), но ще турят настрана Оскар Уайлд, Монти Пайтън и Дъглас Адамс. Ще кимат одобрително на „Антигона”, но ще вдигнат рамене и ще извърнат глави от „Сатирикон”. Хората от двете бузи на човечеството са като двете части на Аристотелевата „Поетика” според Умберто Еко в „Il nome della rosa”: възвишеното и трагичното срещу игровото и смешното. И единствената грешка в тази корелация е „срещу”, което незабавно трябва да се замени с „и”, за да засияе пред нас портретът на човечеството с цялото си съвършенство, красота и космато двубузие.


И така, със сигурност има черта, която разделя човечеството на две бузи, без това да означава, че човечеството е гъз, макар и много често да се държи като такъв. Но тази черта колкото го разделя, толкова и го обединява в едно неделимо цяло. Хората я знаят отдавна и са се примирили с нейното съществуване. Тези от присмехулната страна не й се присмиват, а онези от мразещата – не я мразят. Тази разделяща черта, освен през цялото човечество, преминава и през всеки един от нас и изглежда така:


image



Източник: http://sulla.bg/2010/02/28/1324.html



Гласувай:
0
0



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: sulla
Категория: Забавление
Прочетен: 1975821
Постинги: 423
Коментари: 2625
Гласове: 7712