Признавам, че това „еко-био” си го измислих сам, защото ми звучи като „садо-мазо”. А причината да ми звучи така вероятно трябва да се търси нейде из мрачните дълбини на моя болен ум. Но след като вече така или иначе го измислих, трябва да реша какво да правя с него. И ето: решавам да го превърна в своя житейска философия.

Аз съм човек, който живее изключително нездравословно. Нямам фиксирано работно време, което прави живота ми хаотичен. Често се подлагам на тежки обеди, вината от които не може да се изкупи и с най-леката вечеря. Когато другите хора излизат вечер да пийнат с приятели, аз вече съм махмурлия, но също излизам да пийна с приятели. Тъпча се с всякакви меса и богати на холестерол сирен, направени от мляко, което по всяка вероятност е добито от крави, на които не им е била пускана музика, докато са преработвали целулозата в лактоза. Пия вино, което е направено в далечното минало, когато вредните емисии не са се контролирали и не са се регулирали със закони. Допълнително вкарвам в организма си и въглероден диоксид под формата на разни газирани питиета като шампанско и бира. Четири пъти в седмицата подлагам ставите и сухожилията си на нечовешки натоварвания по тенис-кортовете, а белите си дробове унищожавам с бича на модерния свят, а именно власинките от тенис топките, които се отделят и вдишват, когато играеш на закрито и когато няма машина, която да сепарира гранулите на изкуствената настилка и власинките. Като капак на всичко непрекъснато се наливам с уиски, което е направено от малц и за този малц никой не може да гарантира, че не е покълнал от генномодифициран ечемик (ГМЕ).

Но, както казва жената от рекламата на Активия с онзи жест, показващ своевременното и гладко изхождане на приетата храна: Стига! От утре ставам еко-биотичен зелен активист и започвам да живея здравословно, пестейки ресурсите на планетата, стига тези две неща изобщо да са съвместими – обикновено здравословността е скъпа и ресурсоемка. Ще гледам растения, без да ги торя изкуствено и с тях ще храня себе си и кравите, които ще ми дават млекце. Няма да ползвам електричество и антибиотици и ще разчитам на чистия въздух в някое запустяло и опразнено от урбанизацията местенце, да речем в Странджа, за да доживея до 50 години в хармония с планетата.

Лошото обаче е, че като няма да ползвам химически обогатители на почвата, за година-две тя ще се изтощи и ще спре да ражда био-храните, на които разчитаме аз и моите кравички. Тогава няма да имам никакъв друг избор, освен да изоставя своите ниви и градини и да изсека гора със същата площ, за да си направя нови. Добре, че в Странджа гората не е тропическа и международната общественост не е така чувствителна към изсичането й. Неудобното в цялата работа е, че няма да има какво да правя с толкова много изсечена дървесина. Не мога да я направя на хартия, защото съм човек със зелено мислене и ползвам само рециклирана. Единственото, което ми остава, е да издялкам от изсечената гора дудуци, с които да свиря на кравите, докато преживят своя био-фураж, за да може млякото им и то да стане още по-био.

Представям си как свиря на кравките, а те преживят. Преживят и пърдят. Пърдят и миришат. За съжаление, не мога да използвам аерозолен дезодорант, защото прави дупка в озоновия слой, а ролките и стиковете не са особено приложими при проблеми с кравешко пърдене. Слава Богу, напоследък се разнесе благата вест, че дупката в озоновия слой се била позатворила и била станала толкова мъничка, че дори и нобелистът Ал Гор не можел да я намери. Това ме радва почти толкова, колкото и новината, че полярните ледници са се увеличили с 30% независимо от бушуващото глобално затопляне. Към глобалното затопляне пък пряко отношение имат вече споменатите пръдни на моите кравички, които отделят метан в атмосферата, независимо от това дали прилагаш дезодорант или не. Единственият начин да бъда био-селянин, без да увреждам планетата, е да отворя малка метан-станция във фермата си. Ще ръгна по един маркуч на изхода на кравичките и ще зареждам с метан жигулките и москвичите на другите селяни. На тях толкова ще им харесва еко-горивото, че ще заприиждат от всички краища на страната, за да зареждат автомобилите си. Разбира се, при това положение ще настъпи и моментът, когато моите кравички няма да могат да изпърдят необходимото за всички желаещи еко-гориво и аз ще трябва да предприема нещо друго, за да не разочаровам хората. Ще се наложи да изсека нови площи гори, за да мога да ги засея с био-рапица, от която да правя био-дизел за колите, които идват в моята еко-бензиностанцийка. Разбира се, ще трябва да отворя и скромна еко-закусвалничка, където ще предлагам само произведени от мен био-храни. За да произведа тези храни, ще трябва да изсека още гори и вече няма да знам къде да складирам всички дудуци, които ще ми се наложи да издялкам от отсечените дървета.

Има и още един проблем. Какво ще правим, когато изсечем всички гори в Странджа, търсейки нови плодородни почви за био-растения и био-дизел. Ще се пречупят ли крилете на зеления ни еко-био полет? Не! Кукиш! Междувременно африканците ще са измрели от СПИН, а индийците – от глад. Това ще освободи много нови територии за отглеждане на био-храни и много нови гори за изсичане, когато тези земи се изтощят. Някои ще попитат: не можем ли да спасим черните хора на планетата, трябва ли да измрат от глад. За съжаление не можем да ги спасим, защото това значи да ги храним с ГМО, а що за еколози сме, ако тръгнем да храним някого с ГМО! Така че или зелено еко-био мислене, или африканци и индийци.

Ето така ще доизкретам био-дните, които ми остават на тази грешна земя: в моята еко-био фермичка с еко-био бензиностанцийка и с много, много дудуци от различни изчезващи или вече изчезнали дървесни видове, с дъх на естествени торове и кравешки метан, далеч от големия град и неговата суета. Далеч от кучкари, пушачи и цигани.