Приятелски ще посъветвам г-н премиера да се държи възпитано с хората. Онзи ден пак се изказа, че критиките и препоръките към управлението са „изсмукани от пръстчетата” и не го интересуват, защото имал по-важна работа да върши. Независимо чии са тези „пръстчета”, министър-председателят е длъжен да се държи прилично и то не заради домашното си възпитание, за което никой не може да го вини, а заради поста, който заема и на който са го избрали хората, пускайки с „пръстчетата” бюлетинките в урничките.

Познавам много хора. Сред приятелите ми има всякакви – млади, мои връстници и много по-възрастни; интелектуалци, учени, хора на изкуствата, университетски хора, журналисти, собственици на медии, студенти, млади специалисти, много бизнесмени и частни предприемачи, държавни чиновници и общественици. Повече от половината от тях на изборите през 2009, по необясними за мен причини, гласуваха за ГЕРБ. Сега, когато отново си говоря с тях, няма нито един, който да възнамерява да повтори този вот на следващите избори.

Наистина, има много причини за това. Най-преките са именно онези „изсмукани от пръстчетата” скандали с мошеничества и фалшификации по висшите нива на администрацията, пикантните кино-скандали зад граница, дребната продажност на депутатите и полицейския произвол. По-фундаменталните причини са в умората от очакването управлението да изпълни това, което обеща, за да го изберат – реформаторска политика, усвояване на парите от еврофондовете, продължаване на приватизацията, развиване на науката и технологиите, адекватна антикризисна политика и, не на последно място, справедливи последици за ДПС и БСП заради предишното им управление.

Тези причини са достатъчен мотив за много хора да не гласуват повече за ГЕРБ, но към тях трябва да се прибави и арогантното поведение на премиера. Той изглежда си е повярвал, че народната любов и електоралното одобрение му се полагат по рождение и е забравил, че се възнесе на тази вълна, от която царят падна и то така, че не успя повече да се класира за парламента. Повярвал си е, че наистина е това, за което все по-неубедително се мъчат да го представят услужливите медии и от тази позиция си позволява да обижда хората и да им казва, че тяхното мнение не го интересува.

Добре е някоя вечер след телевизионна изява или футболен мач, премиерът да седнe пред един бял лист хартия и с големи букви да напише на него: „Аз не съм господар на обществото и не съм собственик на държавата. Аз съм тук, за да служа на обществото, като управлявам държавата от негово име”. После да остави писалката настрана и да прочете написаното 10 пъти на глас с подобаващо уважение.

За в-к “Пари“.

Tweet