Ние, българите, не сме Рокфелеровци. Нито някой ще седне да си играе с ябълки, да ги мие и препродава, нито има кой да умре и да ни остави огромно наследство. Но това не ни пречи да сме милионери или поне да се чувстваме такива, дори когато сме бедни, защото бедността не е празно портмоне, а състояние на духа. Ние сме горди потомци на траките, които не са признавали никакви други доходи освен нетрудовите. Няма тракийска могила, в която археолозите да са намерили някакви сечива или оръдия на труда за задгробния живот. Само чаши, чинии и ритони. Ето какво са се готвили да правят във вечността нашите предци и, щом е вечност, сигурно и в момента го правят някъде там, гледат ни с премрежени погледи и ни се чудят на акъла.

Едно време е било лесно да забогатееш – отиваш на война, превземаш някой полис, избиваш политиците (нали така се казват жителите на полиса?) и събираш имуществото им в чували. После се връщаш в своя полис и се радваш на богатството, докато не дойде някой да те превземе, да те избие и да ти го събере в чували. Обаче времената се променили. Войната все така била най-доходният бизнес, но вече не всеки можел да печели от нея. Само държавата и приближените до нея структури. За съжаление обаче тогава българите не са имали държава, до която да приближат структурите си, тъй като Османската империя, макар и голяма като пазар и ресурси, не била съвсем тяхна държава. Затова българите се видели принудени да забогатяват по мирен начин в сянката на падишаха. Така се появили онези изедници – чорбаджиите. Обикновеният българин мрази богатия българин. Както се знае: далавера – това е сделка, в която не участваме ние, а корупцията е сделка, в която не участва премиерът. Няма нито един от онези, които се възмущават от „незаконно забогателите”, който да не би дал мило и драго да е на тяхното място.

След като забогатели сравнително лесно от търговия на необятните имперски пазари, чорбаджиите събрали сили да отцепят неголяма държава, направили я независима, инвестирали в армия и веднага започнали да воюват с другите независими държави, за да печелят пари по добрия стар начин на траките и прабългарите. Така се развоювали, че накрая дошъл Съветският съюз и лапнал държавата им като полис. И ето че изгрял нов начин за забогатяване – експроприацията и национализацията. В името на народа са направени чудеса. Особено със самия народ и на негов гръб. По онова време човек за човека беше брат, приятел и другар, докато милионер за милионера беше само другар. Носеше се слух, че на витрината пред американското посолство на „Стамболийски” били изнесли списък на българските соц-милионери, но никой не го видя и дали е така, кой, кой ще ни каже? Тошко Колев го нямаше даже…

После дойде време да се види, че социализмът ще трябва все пак да се опита да бъде капитализъм и начините да станеш милионер се промениха. Малко. Посредством вторично преразпределен външен дълг голяма част от държавното богатство се превърна в голямо частно богатство. Много шофьори, пазачи и милиционери станаха милионери, без да осъзнават съвсем ясно какво им се е случило. Това за пореден път доказа демократичните устои на народа. Едно е обаче да станеш милионер, а съвсем друго е да останеш милионер. Разбирането на тази разлика доказва пък консервативните устои на народа. Тази разлика е почти като разликата между това да ти подарят фабрика и това да станеш фабрикант – разлика, която пролича в епохата на приватизацията. Приватизацията е друг чудесен начин за забогатяване, стига да се проведе както трябва. Ето рецепта за доходна приватизация: създавате РМД и го оглавявате; приватизирате на безценица 40% от предприятието, на което сте хвърлили око; увеличавате капитала му за своя сметка до 51% и ставате мажоритарен собственик; фалирате предприятието; разпродавате активите; поръсвате с магданоз и сервирате в големи чинии. Това е един от начините. Има и други.

Приватизацията създава олигархия. Олигархията се проявява двояко – от една страна е резултат от демократичното забогатяване, от друга е средство за допълнително демократично забогатяване. Всеки олигарх е започнал като приватизатор, но е постъпил със спечеленото по различен начин. Не го е изял и изпил, а го е инвестирал. Но не го е инвестирал в бизнес, а го е инвестирал в политика. С парите от бизнеса е докарвал хора на власт, които после са му се отплащали с нов бизнес, с парите от който олигархът е докарвал на власт нови хора, а пък те са му се отплащали с нов бизнес и така… Ето това е олигархът, който не е съвсем като древногръцкия олигарх, но все пак и него си го бива. Изглежда обаче не го бива чак толкова, че народът „да му запее песента”, както постъпва спрямо една друга категория богати българи – хайдутите. За разлика от олигарсите, хайдутите са по-отколешно явление. Те идват от Шибил, минават през Яне Сандански и Славчо Трънски, за да стигнат до Косьо Самоковеца. Всъщност народът им пее песента по погрешка, защото от една страна се възхищава на богатството им, но от друга се заблуждава, че то е справедливо отнето от олигарсите. А то не е.

Разбира се, в България не е нужно задължително да си олигарх или приватизатор, за да си богат. Ето няколко начина за забогатяване и на простолюдието. Станете партиен кадър. Когато партията дойде на власт, а в България всяка партия рано или късно идва на власт, ще ви сложат на брега на някой паричен поток, за да отклонявате ручейчета към партийната каса. Нагазили веднъж в тези ручейчета, все ще си изстискате чорапите и в личната кофичка. Ако не можете да станете партиен кадър, станете държавен чиновник. За година-две ще се издигнете и ще започнат да ви слагат по бордове и надзорни съвети. Ако и това не можете да станете, станете митничар. Тук не се иска умствено напрежение, а само лоялно разпределение на придобитото по посока на всички заинтересовани. Ако пък не успеете да станете митничар, станете пътен полицай. Природата ни е дарила с благодатен климат и край пътищата виреят бухлати храсталаци, в които можете да се криете и да трупате малкото си богатство. Ако пък не успеете да заемете никоя от изредените позиции, винаги можете да станете лекар. Не е нужно да следвате медицина. За неголяма сума ще си купите диплома и вложението скоро ще ви се възвърне, стига да легнете по гръб с отворена уста под някое от кранчетата на здравната каса.

Мила Рдино, ти си земен рай! Много се съмнявам, че дори Страната на неограничените възможности, в която всеки може да постигне Американската мечта, предлага толкова разнообразни и лесни начини на всекиго да стане милионер, колкото предлага България на българите. Тук не само всеки може да стане милионер, но и всички могат да станат милионери. Това дори вече се е случвало веднъж през 1996, може да се случи пак. Достатъчно е да съборим валутния борд и да започнем да печатаме пари. Когато един долар стигне 100 000 лева, вече ще можем да сме милионери и с обикновена заплата от 10 долара. Затова сме богат народ с богата традиция и акъл не искаме от никого. И когато ни попитат: „Байовци, а какво ще правите, когато всички станете милионери?”, тогава ние ще отговорим като Дякона: „Ние ли? Ами ще отидем в други страни и при други народи, за да им кажем и на тях как и те да станат милионери”.

За “100-те най-богати българи“.