Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
08.02.2011 22:54 - Бутилирана или чешмяна?
Автор: sulla Категория: Забавление   
Прочетен: 1809 Коментари: 0 Гласове:
0



imageОт известно време ми се налага да се занимавам професионално с води. Затова, като съвестен човек, се зарових в текстовете, за да се ограмотя и, както се казва, да не се излагам пред чужденците – имам този дефект: при мен всичко минава през четене; дори и най-големите щуротии, които съм написал, са били съпроводени поне от по няколко библиотечни справки. Друг е въпросът какви изводи пораждат тези справки в моя ум и има ли някаква полза от тях. Каква полза за едно първобитно племе да живее върху златна жила, ако не познава минното дело и металургията! Но сега говорим за водата. Научих доста неща за нея и това ми подейства ободряващо, но се натъкнах и на някои смущаващи открития. Например, твърди се, че водата е на свършване и още през 2025 година ни чака водна криза, стига разбира се да преживеем 2012, когато всичко ще свърши така или иначе. Тази песимистична прогноза за една планета, повече от 2/3 от чиято повърхност е вода, ме изпълва с тъга. Още повече, когато научавам, че широко се прилагат индустриални процеси за обезсоляване на морската вода и довеждането й до годност дори за бутилиране и пиене. Пък и ако е вярно това, че вследствие на глобалното затопляне до края на този век полярните шапки ще се стопят и водата ще се покачи с още 30 см по целия свят, то съм по-склонен да се притеснявам от потоп, а не от недостиг на вода. Но, както вече казах, аз съм като първобитно племе, което не познава металургията, и моите притеснения не бива да ангажират никого.


И други неща научих за водите. Оказва се например, че се води истинска медийна война между привържениците на бутилираната и феновете на чешмяната вода. Докато привържениците на бутилираната вода са просто привърженици на бутилираната вода, то феновете на чешмяната вода не са толкова фенове на чешмяната вода, колкото яростни и фанатични врагове на бутилирана вода, в т.ч. на минералната и изворната, които представляват над 90% от бутилираната вода в Европа. Именно от тези фенове научаваме, че минералната вода всъщност е вредна. Веднага се сетих за онзи виц, в който някакъв човек отишъл на лекар и се оказало, че е сериозно болен. Докторът му написал рецептата, връчил му я и с най-строгия си глас казал: „И от утре – никакви цигари!”. „Но аз не пуша” – виновно се заусуквал болният. „Тогава – почесал се по главата лекарят, – от утре никакъв алкохол, дори бира и вино!”. „Но, докторе – не знаел къде да се дене от неудобство пациентът, – аз не лизвам нито капчица, дори бира и вино!”. Докторът изпаднал в сериозно професионално затруднение, но преди това затруднение да се превърне в безизходица, се сетил да попита: „Добре тогава, а какво обичате?”. „Много обичам – грейнал болният – пържени картофи!”. „Тогава – отсякъл докторът, – от утре никакви пържени картофи!”. Та така и с полезните и вредните храни и напитки. Приятното е вредно, а полезното е неприятно. А уж удоволствието било начина на организма да покаже кое е добро за него! Голям идиот бил този организъм! Преди години вредна беше захарта, после солта, кафето беше едва ли не отровно, а децата не биваше да гледат телевизия, защото се облъчвали. Макар че телевизията не е нито храна, нито напитка, съгласен съм с последното. Наистина има телевизии с изключително вредно излъчване, но това не са всички телевизии. Какво му е на Евроспорт, например? Абсолютно нищо си му няма. А като става дума за вредност, щом обявиха и минералната вода за вредна, очаквам да я последват също планинският въздух, морският бряг и сушените на слънце и мариновани в зехтин домати сорт Рома. За слънцето вече се знае, че е вредно, така че всичко си идва на мястото.


Въпросът с бутилирана вода обаче е много по-сложен и надхвърля простата опасност да се преминерализираш като я пиеш. Тя е вредна не само за организма, но също така за обществото и за планетата. Вредата за обществото е ясна. Гадните капиталисти от бутилиращите компании създават принадена стойност, а къде се е чуло и видяло принадена стойност без експлоатация на човек от човека! Homo homini lupus est! Нищо че големите научни открития, включително и тези, които правят възможно сравнително сносното съществуване на огромната човешка популация на планетата, са финансирани изцяло от принадена стойност и от нищо друго. Вредата за организма също е ясна. Ровичкайки из Интернет, попаднах и на един дамски блог, в който авторката заключаваше (цитирам по памет): „Във всеки офис има големи пластмасови бутилки с минерална вода и всички си мислят, че това е здравословно, но не си дават сметка, че тези бутилки са пластмасови! Дали има и пет минути, в които да се замислим, че бутилираната вода стои в ПЛАСТМАСА!!!”. Надявам се тази блогърка да знае, че изразява едно широко застъпено мнение, споделяно дори и от онколога на Шерил Кроу. Това знание неминуемо ще й донесе удовлетворение и самочувствие. Оказва се, че пластмасата изпуска във водата тайнствени зловещи вещества, които разяждат тялото ни и ще дойде ден, в който заради тях ще умрем, гърчейки се в нечовешки мъки. Затова бутилираната вода е много по-лоша, от онази в язовира, където се изливат клозетите от незаконните вили на митничарите. Клозетите от незаконните вили изливат полезни био-вещества, деривати на качествените храни, които приемат митничарите и техните семействата. Изключение, разбира се, правят случаите, когато тези вещества се изливат от пластмасови цокала. Тогава и язовирната вода е вредна. Всичко идва от пластмасата. Като прочетох това, аз, който хапвам от време на време кисело мляко, се ужасих като се сетих за пластмасовите кофички, в които „стои” то. А казват, че било полезно! Фарисеи! Още по-ужасна е мисълта за пластмасовите блистери, в които се съхраняват лекарствата, с които се лекуваме, когато се разболеем. Но какво да се прави, ние сме опитните свинчета на глобализиращата се цивилизация, нищо че откакто ги има тези лекарства в пластмасови опаковки, средната продължителност на живота се е увеличила почти двойно.


Бутилираната вода е пагубна не само за човека, но и за планетата – научаваме от нейните непримирими противници. Да я добиеш, да я затвориш в бутилки, да я транспортираш по градове и села, да я сложиш в магазини, да дойдат хората в тези магазини с колите си, да я купят и пак с колите си да я откарат вкъщи – до какво води това, деца? Браво, Иванчо! До ГЛОБАЛНО ЗАТОПЛЯНЕ! Макар че до глобално затопляне води всичко. Ето и аз, пишейки тези лековати редове, охлаждайки мощния процесор на преобладаващо пластмасовия си лаптоп, излъчвам топлина в атмосферата и сигурно ще оставя поне един пингвин без лично негово си парченце полярен лед, на което да свие гнездо и да снесе яйце. Но такъв съм си аз – изрод. Разбира се, това че всяко нещо причинява глобално затопляне, не извинява бутилираната вода, задето го причинява и тя. Не сме я линчували все още, само защото глобалното затопляне не е най-големият й грях. Има нещо много по-страшно.


Знаете ли за колко години се разгражда една пластмасова бутилка от вода в природата? Точно за толкова, за колкото се разгражда и една пластмасова надуваема лодка на Грийнпийс – между 400 и 1000 години, макар че аз не знам откъде ни е известно това. Може би археолог е открил неразложена пластмасова бутилка от трапезата на Ричард Лъвското сърце? Но да речем, че бутилката на водата се разгражда наистина за 1000 години. Между другото, пластмасовите бутилки от кока-кола и фанта по-бързо ли се разграждат? Пък и нещо, като не се разгражда, значи, че не цапа, не е ли така? Но, както и да е, това е между другото. Та, ако речем, че бутилките от минерална вода се разграждат за 1000 години, според мен това нарежда пластмасата сред най-инертните вещества на света. Злато да е, ще се разложи по-бързо. Но едно вещество да е инертно не значи ли да не е активно? Как тогава пластмасата хем отделя вредни вещества във водата, хем не може да се разгради стотици години, изложена на природните стихии? Може би не се разграждат само полезните й вещества. Не знам…


Има и още няколко аргумента в подкрепа било на бутилираната, било на чешмяната вода, но няма да досаждам с тях.  Ще споделя само объркването, което ме връхлита, изправен пред глобалната дилема „бутилирана или чешмяна”. Това е колизия, по-драматична от сблъсъка между бялата и червената роза, между Йорк и Ланкастър. „Бутилирана или чешмяна” е толкова тежък избор, че аз не се наемам да го направя за себе си. Или пък може би съм го направил някога отдавна, там в ембрионалните подсъзнателни дебри на личността. Може би съм го направил и затова по принцип не пия никаква вода – нито чешмяна, нито бутилирана, нито трапезна, нито изворна, нито каквато там още би могла да бъде. Когато философът казал „жаден съм” и му донесли вода, пояснил: „Казах „жаден съм”, а не „мръсен съм”.” Една бабичка от Видинско беше споделила: „Чедо, вода в чепика ти да влезе, чоглаво е. А ти искаш да си я вкарам в корема”. Преди години, когато е казала това, е била над 90-годишна. Сега едва ли си спомня, че го е казвала, но сигурно не е променила мнението си. Наздраве!




r
r
r
r
r

Tweet



Източник: http://sulla.bg/2011/02/08/1978.html


Тагове:   или,   бутилирана,   чешмяна,


Гласувай:
0
0



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: sulla
Категория: Забавление
Прочетен: 1971577
Постинги: 423
Коментари: 2625
Гласове: 7712