Знам, че сигурно вече изглеждам така, сякаш съм обсебен от мисълта за Бойко Борисов и че едва ли не той е единствената ми тема, но аз съм медиен човек и не мога да подмина потресаващото присъствие на министър-председателя в диспансера на Юлиан Вучков. Не знам кой съветва премиера за медийните му изяви, но ако аз бях на мястото на този съветник, щях да се окова с белезници за глезените на Бойко Борисов и щях като каторжен топуз да се влача след него, само и само да му попреча да приеме поканата за това „интервю”. Все си мисля, че е било покана, а не инициатива от страна на пресцентъра на МС, защото ако е второто, този пресцентър трябва да бъде пребит с камъни. Да гледам тази медийна изява за мен като професионалист беше все едно хирург да гледа как гъдулар с глаукома оперира мозъчна аневризма на дете.

В продължение на близо два часа премиерът се мъчеше да се включи с някое изречениe в професорската логорея, из която като гнили пънове се подмятаха откъслечни мисли по всички теми, които са били разисквани в медиите през последната година-две, но развити с дълбочината на квартална пенсионерска раздумка. Каза се, че Турция няма място в ЕС, защото имперските амбиции са генетично заложени у турците, че се навеждаме на САЩ, харчейки български пари за гнусната им империалистическа и петролна война в Ирак, че беше много хубаво, когато по времето на тоталитаризма се използваше безвъзмездно труда на войници и ученици в селското стопанство, че трудови войски били „великолепно звено”, защото там циганите се учели на занаят и хигиена, че Станишев е ултрадесен заради плоския данък и че най-хубавото на Бойко Борисов било това, че е политик като Тодор Живков, защото владеел изкуството на задните ходове, тоест като каже нещо, после да се отметне от него, защото бил подведен от министрите си. По едно време министър-председателят успя да вметне: „Няма ли да свършваме? Няма ли да вечеряме?”, на което Вучков отговори: „Няма да свършваме. Минаваме към моята област и ви моля по-внимателно да ме изслушате, защото съм професор и доктор на науките!”. Сякаш през последния час горкият премиер беше правил нещо друго, освен да го изслушва внимателно.

Колеги PR-и на премиера! Не се прави така. Сега всичко това ще мине под общия знаменател „информация от интервю на премиера Борисов” – и за Турция, и за циганите, и за трудоваците, и за Тодор Живков. Не биваше да допускате това унижение, ако не заради човека, то поне заради институцията. Грешно е да се мисли, че всяко появяване в медиите е добро за имиджа. Вчера откриване на светофар, днес интервю с Юлиан Вучков. Утре какво – дует с Азис? Какви послания отправи премиерът? Какво каза на публиката? Кои свои политики изложи и защити? Как в крайна сметка се показа като личност, щом заеквайки допускаше да бъде прекъсван всеки път, когато иска да каже нещо, с думите „Това сме го чували!”. Каква изобщо беше комуникационната и имиджовата стойност на това телевизионно участие и до какво ще доведе то? Единствено до безкрайно мултиплициране на случилото се в предаването за медийни изцепки „Господари на ефира”.

r
r
r
r
r

Tweet

Източник: http://sulla.bg/2011/02/11/1983.html

Едва ли електоратът е на такова ниво, че да забележи излагацията. "Дует с Азис" е прекрасна идея! Ако бях на мястото на Борисов и исках втори мандат в останките на България, именно това щях да направя.
Тъжно е, но ние отдавна си тръгнахме. Дори да гласуваме понякога, е без желание.