Ето че първият електрически автомобил вече е в София и както се говори, ще може да паркира безплатно в синята зона. За мен това е вдъхновяващо, защото съм стар еколог. Такъв, който винаги си гаси осветлението за колкото време му наредят. И не страдам от това, защото тъмнината не ме лишава от четене – ние, еколозите, не четем книги, защото книгите са направени от отсечени дървета. Аз дори пейсмейкър да имах и да ми кажеха да го изключа за един час в името на планетата, щях да го направя. Затова много се зарадвах, като разбрах, че вече има електрически автомобили. Това е екологично, природозащитни и зелено.

Вече си представям бъдещето, когато всички автомобили ще са малки, компактни и електрически. Такива груби динозаври като моя голям джип с безсмислено мощен бензинов двигател ще бъдат безвъзвратно погребани в историята. Само че, когато всички автомобили станат електрически, на град като нашата София със сигурност ще е необходимо много повече електричество, отколкото може да се спести с едночасово гасене на лампи. Това електричество може да се вземе например от атомните електроцентрали. Те обаче не са много екологични. Дори наскоро зелените и други противници на ядрената енергетика протестираха пред министерството на икономиката. Ядрената енергетика отделя много радиоактивни отпадъци, пък и загробването на старите реактори е много скъпо и не оправдава ползата от тях приживе – ето, да се загробят японските ще струва цели 12 милиарда! Да не говорим, че, както се каза по медиите, Фукушима надскача бедствието Чернобил. Изобщо да се твърди, че ядреният ток е по-чист, сигурен и евтин е нагло. Поне такава е нашата, зелена и природозащитна гледна точка. Следователно екологичните електрически автомобили в София никак няма да е екологично да се движат с електричество от атомни електроцентрали.

Те, разбира се, могат да се движат с електричество от водни електрически централи. Но пък ВЕЦ-овете превърнаха река Искър в индустриална зона, за тяхното построяване често се прибягва до незаконна сеч, и много общини като например Нереченски бани скачат на протест срещу тях. Минивецовете притесняват естествените обиталища на рибите, объркват водопоя на дивеча и разстройват мелиорацията на горските растения, а обикновените ВЕЦ-ове, онези големите, те пък използват огромни количества сладка вода, която, както знаем, е невъзобновяем ресурс. Знаете ли защо е невъзобновяем? Защото на дъното на световния океан има миниатюрна черна дупка, през която водата изтича в паралелна вселена. Теорията за кръговрата на водата, според която водата се изпарява от световния океан, пада под формата на валежи над сушата, там се просмуква през почвата и скалите и после извира от изворите, за да се влее в реките и оттам в световния океан, за да се изпари и да падне под формата на валежи над сушата – тази теория е мит. Истината е в черната дупка на дъното на световния океан. А в паралелната вселена, където се оттича нашата вода, вероятно има екологичен проблем с пренаводняването, но това си е проблем на паралелните природозащитници. Нас ни интересува нашата вода и нашите ВЕЦ-ове, а те определено не са природозащитни. Затова и електричеството от тях за екологичните електрически автомобили никак не е екологично.

Но пък ако не е ВЕЦ, може да е ТЕЦ. Нашите екологични електрически автомобили могат да се движат с екологична енергия от топлоелектрическите централи. Но екологична ли е тя? Тя се получава от въглищата, а въглищата са лайна от динозаври, както твърди Кърт Вонегът. Следователно въглищата също са невъзбновяем ресурс или поне невъзбновяем от гледна точка на мимолетността на нашата цивилизация. Наистина, след милиони години и нашите лайна (а те не са малко) вероятно ще станат на въглища, но нас тогава няма да ни има и само „ще паднат тихи дъждове и мирис на трева…”, както пише Бредбъри. Друг е въпросът доколко на нас, еколозите, ни пука дали ще се възобновят точно въглищата. За какво са ни те на нас? Но пък доколкото въглищата са ресурс на планетата, а ние милеем за нея, тогава ни пука. Съвсем друг е въпросът дали на планетата й пука, че ще й изгорим въглищата. Това вече не знам, но е добре за всеки случай да протестираме. Така че, да караме нашите екологични електрически автомобили с електричество от ТЕЦ-ове, съвсем не е екологично.

Разбира се, можем да ги караме с електричество от вятърни генератори. Те са горди железобетонни стърчила, които се извисяват над нивята и размахват гигантски ръце като някои Дон Кихотовски ветрени мелници. Но пък те плашат прелетните птици и прилепите и затова не бива да ги строят в териториите на Натура 2000. Не бива да ги строят и навсякъде другаде, където прелита нещо, което подлежи на уплах, с изключение на бомбардировачите. Това не е природосъобразно и обижда планетата. Ние като искрени зелени не можем да го подкрепим. Следователно да караме своите екологични електрически автомобили с енергия от ветрогенератори изобщо не е екологично.

Но това не плаши сърцата наши. Ще си караме компактните електрически и екологични автомобили с енергия от фотоволтаични полета. Ще покрием половината планета с тях и ще добиваме най-чистата от чистите енергии – слънчевата. Но тук възникват два въпроса. Първо, на нивите, на които ще построим фотоволтаичните си полета, за да караме екологичните си електрически автомобили, вече няма да можем да отглеждаме нищо за ядене. Най-малко пък любимите си био плодове и зеленчуци. Това ще обрече на глад много негри, индийци и китайци. Вижте, тук признавам, че не съм съвсем наясно дали гладът и животът на негрите, индийците и китайците по някакъв начин се отнасят към нашите екологични и природозащитни ценности. Трябва да се допитам. Ако не се отнасят – добре: майната им на негрите, индийците и китайците. Ако обаче се отнасят, тогава ще трябва пак да протестираме. И, второ, от какво се произвеждат фотоволтаичните полета. От две неща: първо, от пластмаса, която се прави от същия петрол, от който се произвежда и бензинът за неекологичните автомобили, и, второ, от силициеви кристали, което на практика е стъкло – същото, което не се разгражда никога, поради което е по-ужасно и от пластмасовите бутилки. Освен това фотоволтаиците харчат много вода за охлаждане, тъй че не са по-добри от ВЕЦ-овете. Ето защо, да караме своите екологични електрически автомобили с електричество от фотоволтаични инсталации е абсолютно неекологично.

Хм… Излиза, че няма екологичен начин да караме своите екологични електрически автомобили. Няма такава електроенергия, която да е съвсем зелена. С изключение, може би, на енергията, която биха произвели циганите, въртейки велосипеди намясто в специално устроени за целта места. Но тъй като тази идея поражда обструкции, подобни на екологичните, предлагам да я оставим настрана.

Ето защо очевидно ще продължа да се возя на своя голям и ненужно мощен джип. Той поне има два катализатора и от ауспуха му мирише на озон. Разбира се, винаги мога да го боядисам зелен, но първо трябва да се уверя, че при изработването на зелената боя са били защитени всички интереси на планетата. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.

Tweet