Ето че вече българският език ще бъде защитен със закон. Вярно, законът е само от 5 странички, но авторът му, Любен Корнезов, е научен да мисли стегнато, ясно и просто. В мотивите за внасяне на законопроекта се казва: „Въпросът за българския език е не само проблем на езикознанието, литературата или филологията. Той е държавнически проблем. Езикът е основния градивен елемент на нацията. Без език няма нация. А нашия български език идва от древността, от равноапостолите Кирил и Методий. Патриархът на българската литература го нарече “език свещен на нашите деди“. Така пише в законопроекта, а аз все си мислех, че от равноапостолите Св. Св. Кирил и Методий идва графичната система, с която се записва вече съществуващият език, а не самият той. Обаче, ако законопроектът мине през пленарна зала и се превърне в закон, това вече няма да е така, защото законът е над всичко. И тогава историческата истина ще гласи, че светите братя са създали не азбуката, а езика. Но както и да е. Целта на настоящето изложение е друга.

Тъй като, както вече споменах, законопроектът е твърде лаконичен, струва ми се, че е нужно малко разяснение за не толкова компетентните, колкото мен и вносителя Корнезов, читатели.

„Българският език е задължителен при наименования на учреждения, населени места, площади, улици и пътни знаци, гранични пунктове, летища, училища, търговски заведения, наименования на фирми, туристически обекти, хотели и ресторанти”.

Очевидно във всички останали случаи българският език не е задължителен. Освен това, този текст, въпреки привидната си юридическа изчерпателност, поражда някои въпроси. Например, защо летищата трябва да се наименуват на български език, а гарите и пристанищата не? Кои са наименованията на пътните знаци? Как, например, викат на знака за забранено спиране – Стоян? Лоренцо? Как ще се казва хотел „Хилтън” след приемането на закона? А фирмата „Майкрософт” – „Малък и мек” ли? Тук трябва да признаем, че има допуснати слабости, които до второ чете трябва да се изчистят.

„Чл. 9. Изрази и думи от други езици се заменят с български,

които възпроизвеждат техния смисъл”.

Тъкмо този текст според мен е гръбнакът и живецът на законопроекта. Той открива неподозирани възможности за работа върху българския език. Не се прилага трудно. Достатъчно е само да уловиш кои думи са от други езици и веднага да ги замениш с български. Например изречението „Юристът Любен Корнезов внесе в парламента нов законопроект” по силата на бъдещия закон ще трябва да гласи „Правникът Любен Корнезов внесе в говорилнята ново законоизображение”. Или пък „Другарят Любен Корнезов беше избран за делегат на конгреса на Българската социалистическа партия” задължително трябва да се промени на „Другарят Любен Корнезов беше избран за отзаконник на заедновървежа на Българската общественическа частичност”. Тогава това съждение вече официално ще може да влезе във вечерното разпространение на далековиждането (емисия на телевизията по старому).

„Българският и другите езици не могат да се използват за посегателство върху националното единство и териториалната цялост на държавата”.

Този текст е чудесен, но появил се веднъж в Закона за българския език, не може да остане само в него. Трябва да го припознаят и другите закони, защото както езикът може да е заплаха за териториалната цялост на държавата, така могат да бъдат и всички други неща, обект на законова регламентация и регулация като МВР, политическите партии и обществените поръчки – за всяко от тях си има отделен закон, следователно всяко от тях е потенциална заплаха за националното единство и териториалната цялост на държавата.

Както виждате, законът за българският език е зареден с огромна енергия и когато бъде приет, ще преобърне изоснови съществуващия обществен ред. Затова е много важно кой ще го пази и ще се грижи за неговото прилагане. Раят е бил пазен от херувим с огнен меч. Законът „Корнезов” не заслужава нищо по-малко от това.

„Чл. 22. (1) Създава се държавен орган – Комисия за опазване и развитие на

българския език, който се състои от 17 членове”.

Едва сега, на попрището жизнено в средата, като мълния ме озарява прозрението за съдбата на мъртвите езици като шумерски, латински и старогръцки. Защо са изчезнали, защо са умрели? Защо гърците са спрели да говорят на старогръцки и са започнали да говорят на новогръцки? Много просто. Защото древните неразвити общества не са успели да създадат свои комисии от по 17 членове за опазване на съответните езици. Получаваме отговора и на друг един въпрос: как българският език е успял да се развие от синтетичен (с падежи) до аналитичен (без падежи). Отговорът отново е много прост – българите, за разлика от останалите варвари, са имали Комисия за опазване и развитие на езика и именно тя го е развила от падежен в безпадежен. За съжаление, по време на османското присъствие тази комисия се е саморазпуснала, за да се влее в хайдушкото движение, и сега трябва наново да бъде създавана. Което прави и законът „Корнезов”.

Ето как, от приказка на приказка, стигаме до най-същественото:

Глава шеста

АДМИНИСТРАТИВНИ НАРУШЕНИЯ И НАКАЗАНИЯ

Чл. 25 гласи: „За нарушаване на закона виновните лица се наказват с глоби съгласно Закона за административните нарушения и наказания”. Трябва. Трябва да има повече глоби, за да се научи тоя народ на ред, пък и да се напълни бюджета, за да има заплати за чиновниците. Макар че законът „Корнезов” не казва как ще се осъществява контролът и как ще се налагат наказанията, аз знам и ще ви кажа. Както има екополиция (или поне има идея да има), така ще се създаде и лингвистична (езикова) полиция. Тя ще бъде общинска, за да може да се издържа пряко от гражданите, които ще наказва. Лингвополицаите ще бъдат оборудвани с преносими подслушвателни уредби като онези от шпионските филми, с които добрите подслушват какво си говорят лошите от другата страна на улицата. Полицаите ще бъдат маскирани като бременни студентки или ровещи по кофите клошари, за да не будят подозрение и да не плашат потенциалните нарушители. Щом посредством мощната си и модерна апаратура доловят разговор с употребата на чуждици или пък такъв, който съдържа прилагателни и причастия, които застрашават териториалната цялост на държавата, веднага ще вадят кочаните с актовете и ще наказват. А откъде полицаите ще знаят кои думи са с български произход и кои не? Откъде ще са сигурни коя от думите в словосъчетанието „кочан с актове” е българска и коя е мръсна чуждица? Всичко това ще стане ясно от друг закон, който ще се казва, например, Закон за етимологичната адекватност на лингвистичната полиция, макар че няма да може да се казва така по силата на Чл.6, т.8 от Закона за български език, защото от всички думи в заглавието му български са само „закон”, „за” и „на”. Но независимо от това как ще се казва, такъв закон ще има и проектът за него вероятно ще бъде написан от някой друг мастит български юрист, защо не и от самата Искра Фидосова.

И така, пламъчето на надеждата вече е запалено и остава само да се молим мнозинството в парламента да не се заинати и законът да бъде гласуван от депутатите. За да може майчиният ни език най-сетне да е защитен от злонамерени посегателства и да е спокоен за бъдещото си правилно развитие. А когато постигнем това, ще се погрижим и за бащиния език. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.

Tweet