Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
12.09.2011 13:12 - Левашкото поведение на десницата
Автор: sulla Категория: Забавление   
Прочетен: 1383 Коментари: 0 Гласове:
3



imageНапоследък все по-често се питам дали наистина съм десен човек или само се мисля за такъв. Защото, ако наистина бях десен човек, все щеше да се намери някой десен политически субект да ме представи в управлението. Но такъв не се намира. Никой не иска да ме представи. Поредното озадачено повдигане на вежди предизвика поведението на сините. Тяхното групиране и прегрупиране вече заприлича на Комедия дел арте, в която сериозни възрастни мъже припряно тичат насам-натам като лалугери за някой друг гласец и като звездобройци смятат кой какво ще примъкне в общата хралупа. И пак като в тази комедия маските са едни и същи и старовечни – Арлекин, Пулчинела, Панталоне, Софиянски, Костов, Бакърджиев и т.н.


Преди няколко месеца Бакърджиев се възмущаваше от Софиянски, задето онзи искал да яхне клуб „Сенатор”, за да си издигне кандидатурата за кмет. После, изглежда, успяха да срещнат възгледите си на някаква „принципна” основа и сега са рамо до рамо в борбата за десен ренесанс под името ОДС, а отскоро вече и под името СДС, което обаче значи нещо друго. Аз не разбирам как може да има хора, които не ги е срам да мимикрират под фалшифицирани чужди имена, белким излъжат някой разсеян избирател и спечелят някой незаслужен глас – СДС, ОДС, ЕНП… Защо ли не запазя за себе си СССР – Стамболов съобразява своевременно и разумно! Между другото, онзи ден в Кюстендил ми разказаха за забележителна предизборна практика. Някой от кандидатите се бръква да си купи билбордове и да си отпечата плакати. На тях, естествено, има номера на бюлетината, с която се очаква да гласуват неговите симпатизанти. Конкуренцията обаче се изхитря и отпечатва само номера на своята бюлетина и го лепи върху номера на бюлетината на първия по неговите рекламни материали. Честен кръст! И аз не повярвах в началото. Както и да е…


От друга страна Мартин Димитров и Иван Костов пък, вместо да съберат СДС и ДСБ в една партия, започнаха такива сложни танци и надцаквания, такива тънки пресмятания и предвиждания, че процесът на анонсиране в бриджа в сравнение с тях заприлича на примитивен махленски пазарлък. То не бяха вътрешнопартийни избори, то не бяха междупартийни избори. В крайна сметка резултатите от тези избори станаха повод СДС и ДСБ да се скарат. Колкото и засегнат да се чувства Костов, трябва да признае, че ситуацията на фактически разпад на Синята коалиция, до която се стигна през последните седмици, беше, ако не изцяло провокирана, то чувствително инспирирана от ината му да се пазари за общински съветници и тяхното разпределение и съотношение в листата. И вече имам чувството, че тези неща Костов ги прави нарочно, сякаш политическата му цел не е властта и по някаква причина саботира собствената си партия.


По този повод се надигнаха гласове „Трябва ли да се спаси СК?” и много от тях прибързано си отговориха: „Не!”. Защото с ДСБ били не знам кои си, пък при СДС били не знам какви си и всеки трябвало да върви по свой автентичен път. Други пък казват, че събирането на СДС с Бакърджиев, Софиянски и прочие било „широка дясна коалиция”. Все едно аз да отида на кръчма с приятели от казармата и да кажа, че това е „мощно военно присъствие”. Макар и стари отломки, новите седесари (от новото СДС) уж са интелигентни мъже и би трябвало да знаят, че събирането им не води до проста сума от електоралните подкрепи, които са имали преди него. Лично познавам стари емблематични седесари, които официално заявиха, че оттеглят подкрепата си от Мартин Димитров, заради безпринципното според тях съглашение, което направи с техните бивши и понастоящем компрометирани партийни колеги.


Трябва ли да се спаси Синята коалиция? Аз мисля, че трябва, защото отсъствието на подобен субект лишава от представителство в управлението много десни хора, които със своя интелект, професионална квалификация и, не на последно място, морални устои са нужни на обществото. Само че в Синята коалиция от старите партии трябва да се запазят само изградените структури и съдебните регистрации. Старите лидери трябва да преглътнат личните си амбиции и да се оттеглят под нестихващите аплодисменти на вече зрялото и готово да влезе в политиката ново поколение. Иначе много скоро ще бъдем изправени пред абсурдната ситуация, в която ще трябва да избираме между БСП и ГЕРБ. А според един стар мой приятел тази ситуация вече е налице. И той отговорно заяви, че когато се изправи пред такъв избор, ще гласува за БСП срещу ГЕРБ, защото БСП са реален политически субект, който е печелил и губил избори, докато ГЕРБ са опасно извънсистемно явление, виреещо върху простотия, престъпност и корупция. Така каза, това са неговите думи. А иначе той е емблематичен син журналист. Толкова емблематичен и толкова син, че ме е страх да ви кажа кой е. Така че, ако се изправим пред необходимостта да избираме между БСП и ГЕРБ, това ще е все едно да се видим принудени да избираме между Сцила и Харибда, което не е никакъв избор. Но може би пък именно това е целта на занятието. И макар че последното изречение е чудесен финал на текста, мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.


Tweet



Източник: http://sulla.bg/2011/09/12/2355.html



Гласувай:
3
0



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: sulla
Категория: Забавление
Прочетен: 1971620
Постинги: 423
Коментари: 2625
Гласове: 7712