В неделя гостувах в Националната телевизия, за да продължим да си говорим по циганските въпроси, само че този път през призмата на въпроса “Надига ли се ксенофобска вълна в либерално-демократичния свят?”. Застъпих схващането, че както природата, така и обществото, което е повече или по-малко част от нея, си има закони, които трудно търпят крайности. Ако дадена тенденция отклони “махалото” по посока на някоя крайност, то неминуемо се появява обратна тенденция, която се стреми да го върне в покой. Но понеже силите на двете противоположни тенденции не са еднакво големи и не се проявяват по едно и също време, махалото непрекъснато се клати.

Ето защо, една често пъти лицемерна свръхтолерантност към различни етнически малцинства изважда махалото от равновесие и закономерно предизвиква появата на ксенофобия. Лицемерната свръхтолерантност се проповядва от т.нар. “леви либерали”, които след края на студената война обявиха и края на историята, защото решиха че западната цивилизация и в частност либералната демокрация е победила окончателно и светът вече ще се развива по нейния начин и по никой друг. Разбира се, следващите 20 години доказаха, че това е дълбоко погрешно и че сега светът е много по-разединен и то на цивилизационен принцип, което значи преди всичко на религиозен и културен.

Освен това обсъдихме и новината, че в Будапеща кметът назначил за директор на някакъв театър човек, който определял себе си като антисемит. По този повод Боян Захариев от “Отворено общество” разказа интересни неща за традиционно силната ксенофобия в Унгария.

Предлагам откъс от предаването с нашето участие.

Tweet