Всеки ще гласува както намери за добре, както му диктуват убежденията, културата, образованието и възпитанието. Като избирам формата на парламентарния жанр „обяснение на вот”, възнамерявам сега да кажа как ще гласувам аз и защо именно така. Тоест доброволно ще се откажа от привилегията на тайния вот и ще изложа на показ тъмната стаичка на обществената си мотивация.

Веднага изключвам ГЕРБ. Те вече имат изпълнителната власт и е добре да насочат управленските си усилия единствено към едно по-добро справяне с нея. Изключвам ГЕРБ, защото съм от хората, които са против „преяждането с власт”. В теорията има два вида политика по отношения на някоя водеща сила, два вида отношение на другите сили към нея – на прикачване или на балансиране. При прикачването останалите се нагаждат към най-силния, поставят се в подчинено отношение спрямо него с надеждата той да защити после основни техни интереси. При балансирането останалите търсят съюзи помежду си или пък се стремят да увеличат собствената си сила, за да балансират отношенията, тъй като са убедени, че всяка голяма сила е и голяма заплаха за опонентите си. Философията на прикачване е характерна за азиатската цивилизация, а за европейската е характерен стремежът към балансиране, конкуренция и разделение на властите. Това произтича от различията между азиатската и европейската култура. Първата поставя обществото в подчинение на държавата, а личността – в подчинение на обществото. Втората издига в култ свободата, човешките права, индивидуализма и конкуренцията. Затова първата култура създава тоталитарни империи, а втората – демокрации. Не се наемам да кажа коя от двете е по-добра. Просто чувствам, че принадлежа на едната.

Изключвам и явления като Светльо Витков и Стефан Софиянски. Общото между тях е, че и двамата са абсолютно наясно, че нито единият има шанс да стане кмет, нито другият – да стане президент. Ако не са наясно, то следва да се постави под съмнение менталната им състоятелност. Тогава идва въпросът: защо го правят? Ако Софиянски, да речем, е в състояние да финансира кампанията си сам, как се финансира Витков? Толкова много албуми ли продава? Вероятно целта на такива кандидатури е да увеличават шума в ефира и да объркват избирателите.

Има и кандидати, които се явяват само за да напомнят за себе си и евентуално да се прикачат (по азиатски) към някого на балотажа. Тях също ги изключвам от списъка си. Всъщност, аз нямам списък, върху който да разсъждавам, защото отдавна съм решил. И така:

Прошко Прошков е моят избор за кмет

Избирам него, защото го познавам лично и познавам средата му. Той е представител на една група млади десни политици, които ме респектират със своя интелект и култура, с политическата си компетентност и дясната си позиция, която ги прави автентични защитници на ценностите, които моето семейство ме е възпитало да изповядвам. Не ми влияе черният PR по негов адрес, както не вярвам, че влияе на някого с IQ над 100 и с над 100 прочетени книги зад гърба си, все едно какви. Всъщност черният PR срещу Прошков се изчерпва в три теми и аз ще ги кажа. Първата е името му, защото било странно и дори смешно. Ако името има значение при избора на кмет, то аз не мога да добавя нищо повече към казаното от Борис Станимиров, който попита: с какво е по-лошо дядо ти да е бил прошко в сравнение с това да е бил фъндък, джамбаз, пехливан или кадия? Втората тема е чичо му Бебо, който бил шеф на тотото и бил в борда на „Петрол”. Лично на мен това не ми влияе, защото не намирам, че има отношение към онези качества на Прошков, които биха го направили добър или лош кмет. Ако за мен има някакво значение нещо в рода на Прошков, това е прадядо му, доблестният офицер от войните, загинал при комунистическия атентат в храма „Св. Неделя”. Третият компромат е свързан с предполагаеми интимни отношения между Прошков и някаква секретарка на Станишев, компромат, който беше публикуван дори в коментарите на моя блог. Ако е вярно, аз бих казал, че именно така трябва да постъпва всеки желан софийски ерген спрямо социалистическата администрация. Изобщо, черният PR срещу Прошко по никакъв начин не влияе на отношението ми към него и на решението ми как да гласувам. Белият PR също не влияе, но той пък не се стреми да влияе точно на мен, нали? И с черен, и с бял PR, моят избор за кмет е Прошко Прошков.

Меглена Кунева е моят избор за президент

Знам, че има много хора, на които комбинацията между избора ми за кмет и президент ще се стори нелогична. Знам също така, че има и много хора, които ще гласуват точно като мен. Ще гласуват така, именно защото така е логично от гледна точка на техните политически убеждения и цивилизационни ценности. Има дясно мислещи хора, които не припознават в Меглена своя кандидат, защото се влагат огромни средства и са впрегнати усилията на стотици добри професионалисти в публичната комуникация, за да се създаде убеждението, че Меглена не е десен кандидат. Аз пък се мъча да открия нещо ляво в професионалната й кариера или пък в политическата й дейност и не успявам. Напротив, Меглена е един от най-последователните проевропейски политици в България, а у нас границата между ляво и дясно продължава да съвпада до голяма степен с разлома между Русия и Европа и между Азия и Европа. Повече от 120 години левите в България са били и продължават да бъдат ориентирани към Русия, докато десните са били и продължават да бъдат ориентирани към Европа и към цивилизацията на Запада.

Меглена също я познавам лично и то повече като журналист и юрист, отколкото като политик. Знам и мога да гарантирам, че тя е досадно работлива и педантична. Където и да попадне, ще свърши всичко, което има да се върши там и то ще го свърши като зубрач и отличник. За нея резултатът от правилно свършената работа е много по-важен отколкото всеки предумисъл или паралелен интерес. Отдадеността й към публичните ангажименти е толкова голяма, че е жертвала не едно и две приятелства заради нея. Жертвала е и не малко от времето, което дължи на единствения си син, но никога няма да го признае.

Единственият черен PR срещу нея е произходът на мъжа й. Няма да го коментирам, както не коментирам произхода и биографиите на съпрузите и съпругите на много харесвани и уважавани от мен хора, включително и на елитни десни политици. За мен е достатъчно да знам, че Меглена направи кариерата си не благодарение на брака си с Андрей, а въпреки него. Тя е човек, който иска да доказва себе си и не понася да дължи някому успехите си.

Но не всичко това е основният ми мотив да гласувам за нея. При Меглена моят избор е подчертано еволюционно-видов и цивилизационен. След като няма да гласувам за Плевнелиев по изложените вече съображения, след като няма да гласувам за Калфин, защото не искам на президентския стол да се редуват Първанов и Калфин, както се редуват Путин и Медведев в Москва, след като няма да гласувам и за Светльо Витков, защото като консерватор уважавам институциите, с удоволствие ще гласувам за фин човек „с тънки кости”, с отлично образование, перфектно владеене на чужди езици и с доказан авторитет в Западна Европа. Защото противно на всички твърдения на кандидатите за възможността на президента да влияе върху процесите вътре в страната, за мен много по-важна е способността му да влияе върху външната политика. Не на последно място Меглена е внучка на полковник Кунев, а това е особено важно за мен като член на Клуба на потомците на офицерския корпус на Царство България. Така че и с черен, и с бял PR, моят избор за президент е Меглена Кунева.

Реших да кажа всичко това, защото от три-четири години пиша за политика, вместо за разни весели неща, и мисля, че няма да е честно, ако не споделя и индивидуалния си избор на предстоящите избори. Преди да започнете да коментирате, искам пак да повторя, че не ви казвам как да гласувате вие. Просто казвам как ще гласувам аз. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.

Tweet