Със сигурно всеки се е питал: „Защо аз съм точно Аз, а не някоя мравка, някое цвете или Василка Иванова, която и да е тя?”. Това е фундаменталният въпрос на самоосъзнаването и аз също съм си го задавал. Задавал съм си го, за разлика от въпроса „Защо аз не съм социалист, защо съм десен, а не ляв?”. Този въпрос не съм си задавал, защото винаги съм смятал отговора му за аксиома: да, аз съм десен, не съм ляв и не съм социалист. Това се подразбира, както и че имам две ръце и два крака. Но, защо? Да си задам най-сетне този въпрос, съвсем встрани от потока на актуалните събития, ме накара корицата на последното списание „Тема”. На нея е изобразен Сергей Станишев във връзка с обстоятелството, че наскоро стана председател на социалистите в Европарламента. На фон като финален кадър на анимационно филмче на Уолт Дисни или Уорнър Брадърс, издържан в по-тъмно и по-светло червено, Станишев е изобразен с лукава усмивка иззад очилцата и таке с алена петолъчка като на Ернесто Гевара, както го изобразяват по потниците на наркоманите и анархистите. Отдолу пише „Стани шеф” очевидно заради наскорошното му евросоциалистическо шефство и „Forever” вече и аз не знам защо.

Какво му е лошото на социализма? Имам предвид какво й е лошото на социалистическата идея, а не на социалистическия обществен строй, защото какво му е лошото на обществения строй знаем всички и през близките десетилетия няма да имаме възможността да забравим. Социалистическата идея проповядва солидарност на онези, които имат, към онези които нямат и обратно (при марксизма винаги трябва да има „и обратно”). Социалистическата идея проповядва загриженост и справедливост и това не само не е лошо, но е и прекрасно. Наистина, идеята за диктатура на пролетариата донякъде компрометира кротката и слънчева картина, но ако отнесем тази идея не към социализма, а към комунизма, то социализмът си остава неопетнен.

Какво им е лошо на социалистите, в частност на професионалните династични социалисти, какъвто е Станишев? Както казва един мой приятел, забележителен консерватор, като дете Станишев си е играл с децата на Борис Велчев по плажовете на Евксиноград и сега му е все тая дали ще е премиер или не. Той е функция на средата си и повечето му въпроси се решават от само себе си, от самата тъкан на средата и без никакво осъзнато усилие. Средата му го държи на определено ниво и не му дава да падне под него. Станишев е от хората, родени и обучени да управляват тази древна, но революционна земя.

Защо тогава човек като мен, който уважава морала, традицията и йерархията, не е социалист? Отговорът е: заради поне две от нещата, които проповядва социализма.

Социализмът проповядва безбожие. Не се връзвайте на телевизионни репортажи, в които Първанов, Станишев и прочие люде се черкуват, кръстят се и смирено гледат в небесех. Социализмът се основава на „диалектическия материализъм” и ако се отрече от него, значи не е вече социализъм. А диалектическият материализъм учи, че човек е еволюционно постигнатият връх на всичко и от него няма нищо по-висше. Интелектът му е жлезиста секреция, а душата му даже и това не е. Душата му е категория на религията, а религията е опиум за народите. Да, социализмът учи на безбожие, но безбожието унищожава морала, отнема смирението, а с него и мъдростта. Хората спират да се обичат, защото не гледат един на друг като на Божии творения, а като на самотни и озлобени венци на еволюцията, в каквито в крайна сметка наистина са се превърнали. Понеже човекът е създаден така, че да има вродено понятие за Бог и безсмъртие, когато те му се отнемат, той търси да ги замести с нещо друго – вещ, идея, народ, държава или човек – и по този начин си прави кумири. Култът към личността на Сталин (в частност Червенков и Живков) е форма на правенето на кумир, заради което Мойсей се е смразил с брат си. Има съвременни живи български политици, които много хора също ги издигат в култ, но и това е правене на кумири. От него не е произлязло нищо добро. То ражда само вражда и омраза.

Социализмът проповядва и равенство. За религията не знам, но ако има някакъв опиум за народите, то това е социалистическото учение за равенството между хората. Хората не са равни и слава Богу, защото неравенството между хората е основният двигател на прогреса. Стремежът на човека да става по-добър, по-способен, по-богат и по-щастлив би бил абсолютно неразбираем и изобщо нямаше да съществува, ако всички хора бяха еднакво добри, еднакво способни, еднакво богати или еднакво щастливи. Има милиони хора, по-глупави от мен, както и милиони по-умни. Милиони по-грозни и милиони по-красиви, милиони по-зли и милиони по-добри. Стремежът да постигаш е стремеж да изпъкваш и да печелиш уважението и възхищението на себеподобните си. Хората са равни само в една ситуация и в още една би трябвало да са равни, но не са. Би трябвало да са равни пред закона, но понеже обективно не са еднакви, според способностите и талантите си успяват да не са равни и пред закона. Хората са равни единствено пред Бог и то са равни в отговорността, която всеки носи за спасението на безсмъртната си душа. Но понеже социализмът е безбожен, то не може да приеме и обясни единствения случай, в който е възможно проповядваното от него равенство.

Ето защо не съм социалист: защото социализмът проповядва безбожие и равенство. Второто е лицемерие, а първото – откровено зло. И двете правят хората нещастни. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.

Tweet