Смешна работа – когато се публикува някой пореден доклад на Еврокомисията по механизма за сътрудничество и проверка, управляващите започват да се хвалят колко е положителен, а опозицията бие тревога за това, че е отрицателен. Положителен или отрицателен е последният доклад? Без да коментирам езикът на чиновниците в европейската администрация, който е забележителен образец в човешката лингвистика, нещо толкова предпазливо и безгръбначно, нещо толкова безлично и неопределено, че не можеш да не свалиш шапка на Айзък Азимов, който в един от романите си за Фондацията описва висш галактически дипломат, който посещава планетата на учените и те записват в сложна машина всичко, което той казва по време на престоя си, и после го анализират от съдържателна гледна точка, за да се окаже, че той не е казал абсолютно нищо, та без да коментирам бюрократичния език, на който е написан доклада, ще кажа, че е твърде обезсърчителен. И не защото отбелязва огромно количество неизпълнени предписания, и не защо споменава такива скандални констатации като манипулирането на обществените поръчки в институциите, отказа от създаване на обща информационна система за борба с престъпността и порочните назначения на магистрати. Обезсърчителен е, защото еврочиновниците, въпреки цялата си предпазливост, не успяват да заобиколят и да не споменат подозренията за тежки нарушения при последните президентски и местни избори в България. Защо тази тема е толкова критична ли? Ами защото законността на изборите в една демократична държава или по-скоро съмнението в тяхната законност поставя под съмнение всичко останало. Поставя под съмнение легитимността и автентичността на властта, поставя под съмнение законността на нейните действия, решения и актове във всяка област на вътрешната и външната политика.

Тревогата на Европейската комисия за начина, по който се проведоха последните ни избори, не е имагинерна, не е плод на някаква параноя или пък резултат от някакво странно желание България да бъде очерняна на всяка цена. Тревогата идва от препоръките, които се отправят в доклада на ОССЕ към властите, партиите и гражданското общество в България. Понеже на тези препоръки не се обърна голямо внимание в публичното пространство у нас, аз смятам да ви ги припомня, пък ако не ви се чете, сипете един хубав скоч и турете пепел на всичко.

1. ЦИК да има независим бюджет и персонал, работещ непрекъснато през 5-годишния мандат, а не само по време на избори – тоест, членовете на тази комисия да не са наплашени чиновници, чието препитание и препитанието на семействата им зависи от онзи, който държи ръка на кранчето.

2. В законите да се запише, че опозиционните партии трябва да имат представители на високи позиции в комисиите, за да се избегнат съмнения за пристрастност – тоест, има подозрения, че е практика у нас да се изолира опозицията от избирателния процес и да се лишава от ефективен контрол върху него.

3. Заседанията на комисиите от всички нива да бъдат отворени за обществеността през целия изборен период, изрично да се запише допускането на заседанията на представители на участниците в изборите, вътрешни и международни наблюдатели и журналисти – тоест, на този етап такива представители не се допускат на заседанията на комисиите и ние можем само да подозираме как протичат тези заседания, щом се нуждаят от секретност.

4. В закона да се запише, че когато комисията “откаже” да вземе решение, защото не събира мнозинство от две трети от членовете, това означава отхвърляне на проекта за решение – тоест, очевидно е практика решения в избирателните комисии у нас да се взимат без мнозинство. Възниква въпросът защо това толкова естествено нещо все още не е записано в закона и трябва международни организации да ни подсещат за това. Явно пред нас е един от инструментите за постигане на желани изборни резултати.

5. Още веднъж се препоръчва подробна проверка на избирателните списъци и изясняване отговорностите на институциите, свързани с изготвянето им – изниква ли ви образът на Гогол? Явно списъците ни продължават да са пълни с мъртви души, от чието име се гласува впоследствие „служебно”, както и с хора лишени от правото на глас по формални критерии, което май беше един от основните инструменти за спечелването на последните избори.

6. На представители на малцинствата да е позволено да водят кампания на майчиния си език – е, специално тази препоръка за мен е малко екстравагантна. Първо, доколкото знам, в България няма малцинства. Няма такъв юридически статут, но пък ако има, поправете ме. Пък и излиза, че освен на цигански, трябва да има кампании на иврит, на арменски, на турски, на гръцки и т.н., което си е медийно разточителство в държава, в която има официален език. Но не това е проблемът. Трябва ли да мислим, че отговорникът, който купува гласове, ако бъде натоварен да агитира на матерен език, ще агитира честно? Но нека приемем, че тази препоръка е насочена против търговията с гласове и да я приветстваме.

7. Медийната регулация трябва да гарантира редакционна свобода за отразяване на кампанията, особено в обществените медии; тя трябва да включва задължение за честно, балансирано и безпристрастно отразяване в новините и публицистичните предавания във всички електронни медии, каквито са добрите международни практики; може да се обсъди приемането на ясни правила какво означава равнопоставено отразяване на кандидати и партии в новините, за да бъдат защитени журналистите от външен натиск – ето това е тежък проблем. Лостовете за медийно влияние, ангажиментът на медиите към определени кампании, договорен на най-високо равнище, манипулирането на общественото мнение с най-рафинирани комуникационни техники – това е огромна тема и ако някой ден се реша, това ще бъде темата на докторантурата ми. Но сега тълкуваме препоръките на ОССЕ и според тях медиите се използват некоректно от властта, което е абсолютно недопустимо в демократичните граждански общества.

8. Да се обмисли удължаване на срока от 1 на 3 дни за обжалване на решения за отказ на регистрация на партии, коалиции, обществени кометите и кандидати; всички решения по обжалванията да са взети достатъчно време преди изборите; отписването от регистрация също да е направено достатъчно време преди гласуването и да има разумна възможност за обжалване в съда – тоест, има подозрения, че съдът не е безпристрастен и обслужва онези, чиито квоти представлява.

9. Да се изработи контролен механизъм за декларации на индивидуалните дарители в кампаниите – интересно какъв би бил този механизъм. Според мен той трябва да включва две неща: първо, контрол върху произхода на дарените средства, и, второ, последващ контрол върху съдбата и бизнес делата на дарителя след евентуалната изборна победа на спонсорираната от него политическа сила.

10. да се обмисли дали в закона да не се включи определение на това що е предизборна кампания, което би помогнало и на ЦИК ефективно да се справя със случаи на агитация преди официалното начало на предизборната кампания – ключова препоръка. За съжаление, няма как да се приложи, защото всяко съобщение от пресслужбата на властта е елемент от нейната кампания за втори мандат и не виждам как може да се регулира това. Но е знакова констатацията, че манипулациите и облъчването на нещастната публика започват буквално от деня след изборната нощ, когато един или друг политически субект е спечелил властта с гласовете на същата тази нещастна публика.

Спирам дотук. Ще огранича препоръките до 10, макар че са три пъти повече. Но мисля, че и тези са достатъчни, за да ни се изправи косата, като си помислим какви избори правим и в каква „демокрация” живеем всъщност. Слава Богу, че постигнахме поне това, да се радваме на страничен поглед към самите себе си, защото без външен коректив ще затънем още по дълбоко в лепкавите си самозаблуди и в традиционната си ориенталска йерархичност. Също така мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.

Tweet