Искам да заспя и да не се събуждам седмица... Може и две... 
Уморена съм! Това е истината! Уморена съм да бъда човешко същество... Уморена съм да се блъскам в стените на времето и живота!
Трябва ми почивка! Ама истинска... Както си му е реда...
За да се отърся от преживяното, от болката, от страданието, дори от красотата на спомените...
Да дам на душата и сърцето си пространство и чист въздух, за да съберат сили и да ме поведат напред: смело и решително,за да бъда каквато винаги съм била-енергична, истинска, жива!
Нищо повече не искам... А и знам че и други го искат... Но как можем да спрем времето? Не можем...
Това е единственият отговор...
Без алтернативи...
Колко страшно звучи, а?
Сякаш сме обречени на едно вечно блъскане в действителността: красива и грозна; сива и розова... такава каквато е за всеки един от нас....

Щом ми писне тотално и ми падне бушонът, като се прибера от работа, се изпъвам на леглото и се заглеждам във Вошон - така съм си кръстил едно паяче в горния десен ъгъл на стаята ми:))) С малко повече късмет успявам да не мисля за нищо, което си е трудно, като се има предвид, че да осъзнаеш празното си съзнание пак е мисъл:) Аз самият се чувствам доста уморен напоследък, или може би точната дума е изхабен. Бе млади сме, ще ни мине :P