Контролът Човекът се съмнява. Това е нещо, което съвсем естествено се случва с него, това е защитна реакция на организма ако щеш. Той се надява на нещата, склонен е да осъжда, да наблюдава, да контролира и да обсебва. Всичко е човешко. Човекът е толкова примитивен в своето желание да контролира, да владее положението, да определя условията, да се допира до познатото и да го следва. Ако нещата не се случват както той очаква става раздразнителен, изплашен, подозрителен и осъзнаващ, че нищо не зависи от него. Съзнанието е индивидуално и колективно. По своята същност индивидуалното съзнание е част от колективното, защото мислите не ходят само при едно съзнание … Всички мисли идват от колективното съзнание, те са негово разклонение. Всъщност емоциите се определят от това до колко един човек осъзнава своята принадлежност и възприема, че освен, че е индивид е част от един по-голям организъм. По своята същност човекът може да постигне да живее сам в пещера, но и пещерите са култивирани донякъде. Всяко нещо с човешка намеса е контролирано. Когато не влизаш в рамите на нормата се смята, че си аномалия. Всъщност нормата е матрица … Човекът сам е изградил тази матрица смятайки, че така ще постигне желания контрол. Контролът е субективен. Той е отражение на човешкото вярване, че може да се постигне някаква стабилност и че като се очертава път и се отъпква има някаква сигурност, което не е така. Контролът е илюзорна измама. Никой, нищо не може да контролира без Бог. Рано или късно получава доказателства, че има начин целият му контрол да отиде по дяволите. Нещата излизат извън контрол, когато са извън рамките на възприетото възможно. Възприетото възможно е субективно, тоест ограничено. За да види всичко човекът трябва да е над градината с философския камък. Това няма как да стане. Дори колективното съзнание е субективно в рамките на материята. Животът е построен на лодка в океана.
Десислава Стоянова

 

Ако се сещаш въведох СВОБОДНИ ПОЕТИ,олицетворяващи БЕЗГРАНИЧНА СВОБОДА

Това, че хората обичат да контролират не е свобода.