Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
09.11.2015 16:18 - Йончево и Страшното езеро
Автор: sunflower Категория: Туризъм   
Прочетен: 5222 Коментари: 9 Гласове:
11

Последна промяна: 09.11.2015 19:08

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Както се пее в една песен на певица, която иначе изобщо не харесвам: " Упс, ай дид ит агейн" :)

Пак ходих сама в планината. Мама пак каза, че съм луда, а аз пак не и обясних, че лудостта може да е съвсем съзнателно търсен аспект на ежедневието, защото в тази част на разбиранията ми за живота, вселената и всичко останало, тя нямаше да ме разбере.

Истината е, че точно в тази част съвсем малко хора ще ме разберат, ако изобщо има такива. Аз поне не познавам друга луда като мен, която да ходи сама по планината. Освен двата пъти тази година имам спомени от ходене сама до х-жа Марица  и то не само през х. Чакър Войвода, ами и по пътя покрай Черната скала, а една година почти всяка събота и неделя се разхождах сама до връх Мусала.

И все пак, разходката тази събота беше чудесна. Адреналина се покачи отново от факта, че щях да мина по непознат маршрут, но за разлика от ходенето до Сарагьолските езера, този път и пътеката беше чудесно маркирана и поддържана и покритие на телефона имах навсякъде.

Тръгнах по никое време към 9:30, ако не се лъжа, от х-л Мальовица като трябваше да питам една позната от къде да хвана пътеката за Йончево езеро, защото никога не бях минавала по нея.

Като я попитах дали ще мога да стигна до Страшното езеро, тя каза, че е много далеч, но аз бях скептична към изказването и, защото е възрастна и няма идея с каква скорост по принцип се движа, особено сама.

Та, смело се заизкачвах по пътеката, въпреки, че трябваше да преглъщам баницата, дето ми я даде за Задушница моята позната и докато стигнах до пистата едвам дишах. Но от там нататък пътеката е почти равна, даже има и спускане и като цяло много ми хареса. Като се излезе от гората се минава през участъка, който беше опожарен преди години и въпреки че е тъжна гледка, за ходене е много приятен. Като се изкачиш във височина има хубава гледка, а аз понеже бях тихичка успях да чуя и видя две сърнички на склона отсреща.

image


image

Стигнах до езерото за час и 15-20 минути с една/две малки почивки. Зад мен имаше малка група туристи и на езерото ги изчаках, за да разменя една-две приказки и да ги питам за колко време според тях ще стигна до Страшното езеро. Те ме успокоиха, че ще имам предостатъчно време за връщане преди да залезе слънцето.  За щастие и те се бяха запътили натам, та щях да съм малко по-спокойна като знам, че на пътеката на която съм, все пак се движат и други хора и ако нещо се случи ....

image


image

Разбира се, нищо не се случи, освен, че щях да умра от кеф като се изкачих нагоре и се откри гледка към Витоша и седемте езера.

image

image

Вярно, че не бях на някой връх, но да си високо в планината в ясен ден и сам е преживяване, което си струва ранното ставане и известното напъване на мускулите. Никога не съм разбирала хората, които седят на едно място и медитират, особено в група. Единствената медитация, която признавам е ходенето пеша, докато мислите се реят свободно. Колкото по-нависоко, толкова по-добре.

А като стигнеш върха се чувстваш не просто господар на света, а свободен господар на света. Пътеките са в краката ти и можеш да поемеш по която искаш и да стигнеш до където искаш. До където стига въображението и волята ти. Твоето въображение и твоята воля!

Леко се отклоних от пътеката май, но ето как продължи пътешествието ми:

image

image

На Страшното езеро бях точно  в 12:00. Поседях 10-тина минути, снимах и слушах странните звуци, които излизаха сякаш от някакво друго измерение над езерото, защото нищо не се забелязваше да се движи никъде около него. Отидох да видя и леда, който беше сковал повече от половината езеро като си мислех, че е тънък, но се оказа, че мога да ходя по него и пак няма да се спука.

image

След  това си намерих пътеката (с червена маркировка) за хижа Мальовица и тръгнах да се връщам по нея.

image


image

image

Предисторията на ходенето ми в тази част на Рила е, че преди доста години един приятел ни заведе до Йончевото езеро, но ако не се лъжа тръгнахме от Говедарци и той поиска да се направи на мъж и реши да не ходим по утъпкани пътеки, което резултира в изгубване в клека – преживяване, което не пожелавам на никой и от тогава съм се заклела да ходя само по маркирани пътища. /не, че ти се сърдя, човече, как иначе преживяването щеше да е така незабравимо! :)/ Не помня точно в този случай от къде се върнахме, но при друго ходене по-късно бях минавала по въпросната пътека от х. Мальовица до Страшното езеро, та не се притеснявах изобщо за връщането. Единственият малък проблем на изкачването и слизането по това време на годината е, че на места пътеката е скована в лед и трябва да се внимава къде се стъпва.

image

След доста стръмно спускане се показа и хижа Мальовица:

image

В 14:00 бях на ЦПШ "Мальовица" и отчетох, че това е един от най-хубавите, средно трудни маршрути, които съм минавала някога и че задължително трябва да заведа повече хора да му се нарадват.





Гласувай:
11



1. slavimirgenchev1953 - Супер!
09.11.2015 19:38
Ти си същински планинар! Чела си нещо от Асн Христофоров? Препоръчвам ти го - той е най-големият познавач на Рила.
цитирай
2. sunflower - Е, мерси за комплимента! :)
09.11.2015 19:50
Не съм чела Христофоров май - ще видя какво мога да намеря и да прочета :)
цитирай
3. slavimirgenchev1953 - Той е издаван, но премълчаван от БКП литераторатите умишлено. Вече има издадени три тома. Ще излезе и чевърти.
10.11.2015 06:06
sunflower написа:
Не съм чела Христофоров май - ще видя какво мога да намеря и да прочета :)


Ти прочети "Вуцидей", "Скици из Рила", "Трима с магаре из Рила"... Христофоров е превеждал също Джером К. Джером, Джеймс Джойс, Джек Лондон. Бил е блестящ икономист, професор в СУ - на 34 години; комунистите го гонят от университета, защото е противник на плановата цоцикономика и нарича окупация навлизането на цъвецката армия у нас... Умира на 60 години през 1970 г. - преди 45 години, и то при съмнителни обстоятелства. Бил е затворен в "Белене" за три години без присъда - просто така, защото е "народен враг". А като писател струва повече от всички цоцреалисти, взети заедно.
цитирай
4. sunflower - Намерих "Мацакурци"
10.11.2015 10:26
и ще я прочета тези дни :) После ще видя какво има в библиотеката и какво още в нета.
цитирай
5. slavimirgenchev1953 - То "Мацакурци" е "Вуцидей" всъщност. Приятно четене!
10.11.2015 10:52
sunflower написа:
и ще я прочета тези дни :) После ще видя какво има в библиотеката и какво още в нета.

цитирай
6. wonder - Приветствам свежарската ти лудост ...
11.11.2015 13:44
Приветствам свежарската ти лудост да бродиш сред Природата! ;)))
Понякога успяваме точно от това докосване, с онази тишина в себе си и мирозданното, да се завърнем пречистени и омъдрели.
цитирай
7. sunflower - Така е ...
11.11.2015 16:30
и после се пристрастяваме към пречистването и помъдряването .... макар че то колко пък може да помъдрее човек??? :)))
цитирай
8. benra - Почувствах
11.11.2015 21:49
удоволствието от това да си сред тази величествена красота
цитирай
9. sunflower - Радвам се
12.11.2015 10:11
че се е получил този ефект :)
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: sunflower
Категория: Лични дневници
Прочетен: 5598858
Постинги: 1761
Коментари: 12611
Гласове: 39186
Спечели и ти от своя блог!
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031