Едному жаркому другу,

нарицаемый Евгений,

сиреч – роден благо

 

или

 

Осьмий-тъ дьнь от третий-тъ мясенць

 
“... То тпаша си що да строри днес не знай:
ще го почупе от въртене – няма край.”

Кирил Христов

 

Нощта кротко реже филии
от моите сънища млади.
Не трябва вражда да разяжда
спогодбите, писани бърже
на гърчав светлик от свещица.
А тази свещица е всичко,
което остана след тебе.
Ах, помниш ли колко те молих
с лице, от сълзи набраздено,
да спреш да ухажваш пред мене
невинната муза на татко,
която избяга при батко,
а батко на стринка я даде,
а тя пък прехвърли я скоро
на онзи проклетник лелинчо.
Ти помниш ли после как вуйчо
продаде я на учинайка,
а тя подари я на свако,
а свако я даде на мене?
О, помниш, приятелю жарки!
Угарки, угарки, угарки...

Аз се казвам Калатея Галатеева и също съм поетеса. Не, не ти завиждам. Ти си толкова по-добър от мен, че е немислимо да се съревноваваме! Аз съм прахта под краката ти, мъхчето в пъпа ти, космите... но млъкни, сърце! Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира!

Ой, батко, батко..
Аман от шуреи, баджанаци, зълви и етърви...

http://xbizzit.blog.bg/izkustvo/2010/05/01/piiano-sudoko.537480

мноо яко звучи самата дума "зълва"... как може човек а си престави неква супер яка блага мацка.. да му се пада зълва по еди каква си линия.. лично аз мога си си представя зълвата единствено зла, кльощава и завистлива... проклета в червата... хах...

п.с. готино..:))

смаян съм. Присядам смирено с лице, вперено в монитора.