ВЪЗСЕДНАЛИ ВОЛЯТА МРАЧНА

прабългарски конни крачат.

През смутни епохи долитат

за своите внуци да питат.

В съня ни се втурват тревожно,

край нас се подреждат набожно,

с размах ни отвиват краката

и лягат до нас във леглата.

Конете, останали вхола,

до късно безсрамно трополят

и царствени сенки витаят

с въпроса: “Готов ли е чаят?”.

Пристъпва напред командирът,

решен непреклонно да дири

ответност от людеге днешни –

страхпливи, коварни и грешни.

Какво да му кажа? Не зная.

В ръката му брадва сияе

с лъчите на много въпроси,

които от давното носи.

Та-рата, та-рата, та-рата,

па-бимби, па-бумба, ура!