От малък обичам да посещавам ресторанти и в изолирани случаи – други заведения за обществено хранене. Привлича ме човеколюбивата и жизнеутвърждаваща атмосфера в тях, обичта на келнерите (единствените същества, които са толкова по-щастливи, колкото повече им капризничиш), и не на последно място заради вкусовите и енергийните качества на веществата, упоменати в менюто. Някои хора ядат много но за сметка на това не пият. Именно от тях аз никога не съм бил. Обичам да смесвам мазните и калорични храни с големи количества концентрати според сезона, политическата обстановка в страната и моментното настроение, в което се намира моята чувствителна и ранима душа. Например когато юли е в разгара си, Волен Сидеров попържа Доган на майка, а моето суперего предвкусва концептуалното изчерпване на съвременната цивилизация в нейните фундаментално-естетически измерения и от това ми става досадно, си поръчвам свински врат на скара с голямо перно и таратор в чаша. Гарнитурата може да е пържени картофи с лютеница или задушена царевица според това дали името на човека, с когото съм на масата, започва с гласен или съгласен звук. Обаче когато иде Коледа и червеният електорат с люти клетви пали нафтовите печки, обичам да започна с леко подправено с черен пипер минестроне и водка, после патешко филе с боровинков сос и пюре, разбира се, младо каберне от северните подножия на Родопите – една бутилка с основното ястие и една с десерта, в който задължително са застъпени мазни сирена от рода на грюерите, ементалите, мирабо и може би малко камбоцола. Разбира се, с редуващи се резенчета мандарини и киви между тях...
Вероятно заради изреденото по-горе съм дебел като хипопотам. С глухо стържене бедрата ми се трият едно в друго и само за седмица смилат и най-здравия панталон. Коремът ми е толкова огромен, че пъпът ми вече е дълбок не по-малко от 20 сантиментра – ако легна по гръб и някой пусне камъче в него, ще трябва да почака, докато то стигне до дъното му със затихващо кънтене. Шия си ризи от калъфи за юргани, а във ваната си кисна само краката, защото няма място за друго. Но най-страшно е подозрението ми, че жените вече не се влюбват в мен с такава готовност, с каквато го правеха, когато бях един стегнат 140-килограмов юноша. Ето защо АЗ РЕШИХ! Ще отслабна, дори да се наложи да елиминирам десертите и да спра да пия бира като разредител на концентрати.
Конкурс: остават още три дни и половина....
10 000 евро награда за най-интересна е-б...
09.10.2006 12:52
само не бирата, драги Sulla. тя за нищо не Ви е виновна. концептуално погрешният Ви подход към нея като "разредител" е в основата на сички сполетели Ви злини, мислим.
09.10.2006 13:08
2. А Л К О Х О Л
3. -БЕЗОБРАЗНА ПОЕЗИЯ-
4. NOTA BENE!
5. Александър Божков
6. Теодор Дечев
7. Иван Бедров
8. Кремена Пашова
9. Starlight - сътворение
10. Ивайла Цанкова
11. Веси Стефанова
12. Светла Василева
13. Фани Давидова
14. zlika
15. utremer
16. Петър Стойков
17. +ЕДИН ЗАВЕТ+
18. RE:TV
19. МЕГАФОН
20. FEEDS.BGIT.NET
21. RSS.BG
22. sulla.snimka.bg
23. Top Blog