- Моля, вземете си една шоколатена бонбона!

- Сърдечно благодаря!

Като сянка на вампир цял живот ме е преследвал въпрсът какво точно означава “сърдечно благодаря”. Вероятно това словосъчетание иде да изрази такава благодарност, която сякаш извира от сърцето. На пръв поглед работа проста, но твърде коварна на втори.* Какво бива едно нещо, което извира от съцето? Кърваво, разбира се, ще отговори всеки лекар, дори ветеринарният. Поетът обаче ще каже друго:

 

Сърце пламтящо и червено,

На теб така е отредено,

Че нежно тупкаш ли в гръдта,

Си органът на любовта...**

 

Тоест няма да е грешно да кажем, че “сърдечно благодаря” може да означава и “благодаря с любов”. Това дали любовта е към шоколатената бонбона или към ръката, която я подава, или пък към девойката, ако съществува такава, прикачена към ръката, или любовта е към трите портокала, това вече е въпрос на сблъсък между доктрини, между чревоугодие, похот и фетишизъм.

 

Да обобщим: някой ни дава бонбона и с това засвидетелства любов към нас. Ние му благодарим сърдечно, защото сърцето е органът на любовта. Как обаче благодарим на човек, който ни е почерпил една малка ракия? Мисля, че не може да има колебание по този въпрос – чернодробно:

 

- На, да удариш една рикия...

- Чернодробно благодаря!

 

Ето и още диалози, които Платон с радост би посветил на благодарността, ама не се е сетил:

 

- Пломбата ви е готова.

- Дентално благодаря!

 

- Заповядайте, тоалетната е свободна.

- Бъбречно благодаря!

 

- Ах, вие кихнахте! Наздраве!

- Назално благодаря.

 

Разбира се, този диалог има и една по-популярна разновдност:

 

- Наздраве!

- И аз те уважавам като човек...

 

Но доколкото тя не се родее с благодарността, няма да се спираме на нея.

 

Церебрално благодаря за внимаието!

 

 

 

 

P.S. Посвещавам този текст на милите си партньори по тенис, в чиято компания ме осени идеята за него.

 

 

* Не, не мога да се въздържа и да не ви обърна внимание на литературния факт, че това изречение е в хекзаметър!

 

** За който се интересува от поезия, по-нататък въпросното стихотворение (което всъщност е трагически хор) продължава така:

 

...обаче паднеш ли надолу

да тупкаш под шкембето голо,

тогаз обвивката ти гладка

превръща се в космата патка

и те обвива плесента

на бича гнъсен – обанта.

Тогава ставаш шафрантия.

Санта Лучия! Санта Лучия!

 

А най-срамното от всичко е, че авторът на поезията, както и авторът на прозта в този блог са едно и също лице.

Ментално благодаря! :)

"Коленопреклонно благодаря, Сула", каза Естрея и лявото й коляно, понеже е левичарка, опря в земята;)

А за промоутърите не си прав. Рекламните агенции, те са първоизточника. Не е лесно да стоиш прав осем часа и да вдигаш продажбите с 60% без от това да ти зависи титаничното заплащане;)

а по повод тениса, СМЕШно благодаря ли казваш на партньопа, като подаде подходящо и му забиеш неспасяемо ;-)

... а направо ги СМАЧквам :-Р

благодаря? :)