Една песен си тананикам, докато гледам новините. Докато гледам за Косово, за Сърбия и за България. Докато гледам за Христо Лачев – един интелигентен и талнтлив български бизнесмен. Докато гледам за Ваньо Танов, за ГДБОП, за Румен Петков. За експлантациите и погребването на хора с PVC тръби вместо кости, за разстрелите на проституиращи сираци от домове, за горящи влакове и еврофондове. Една песен, в която има малко престъпност, малко кино и много любов. Една песен за различните хора, за свободните хора и за онази блудница, по която нека хвърли камък онзи, който няма грях. Дори и небето, което ни гледа отгоре, няма да разбере*.

===========================================================

*Цитат от въпросната песен: “...neppure il cielo che ci guarda da lassu.”

  

Ето я и песента: