Няма да мултиплицирам ефекта от писмата с броя на всички години, през които моята позната ги е получавала, ще разсъждавам само върху последното, за да запазя погледа си бистър, а мисълта – остра. Какво имаме пред себе си: това е едно документално изразено тържество на справедливостта и чувството на дълг към обществото, с което чувство трябва да си ляга и да става всеки от нас, независимо в колко часб го прави вечер или, респективно, сутрин.

Целият текст тук.