Всяка година една и съща моя позната получава едно и също писмо от една и съща община. В него пише, че моята позната дължи на общината за някакъв свой имот там такса смет в размер 4 стотинки. Това ме наведе на определени размисли и понеже е сравнително рано сутринта (още няма 11 и половина), ще си отворя само една неангажираща биричка и ще им се отдам.

Няма да мултиплицирам ефекта от писмата с броя на всички години, през които моята позната ги е получавала, ще разсъждавам само върху последното, за да запазя погледа си бистър, а мисълта – остра. Конкретното писмо неизбежно налага няколко извода:

Първи извод: в колкото по-евтин имот живееш, толкова по-малко цапаш. Този извод се налага от обстоятелството, че такса „смет” винаги е функция от данъчната оценка на имота. Тоест ако си самотен ерген, който живее на жълтите павета, храни се предимно навън, не слага зимнина и не си рендосва сам дограмата, отделяш купища отпадъци, които общината едва смогва да извози от затънтените жълти павета, на които живееш, до градското бунище. Обратно: ако живееш в евтина къщурка някъде отвъд околовръстното с многодетната си челяд, бабата на жена си и няколко братовчеди, то тогава почти не произвеждаш боклук и общината няма какво да извозва, пък и да има, много по-удобно е да го извози от изровената ти уличка на 5 километра от най-близкия асфалтов път, отколкото от Царя. Затова и таксата ти смет, съвсем справедливо, е в пъти по-малка в сравнение с хипотезата, че си ерген на жълтите павета. Ако сравним цените на тези два имота и съответно таксата смет, която се полага на всеки от тях, ще установим, че в първия случай от имотът се бълват реки от мазут и шлака, а във втория се излъчват фини емисии от озон с леки и изискани аромати.

Наистина, винаги се намират и такива, които да твърдят, че принцип за определяне на задължения, според който хората се облагат според това, което могат да понесат да платят, а не според това, което фактически дължат за някаква стока или услуга, се нарича „рекет”. Но това са злобни клеветници или в най-добрия случай – черногледи мърморковци.

Втори извод: община Силистра е евтина и човеколюбива. Мисля, всеки ще се съгласи, че цена от 4 стотинки годишно за извозване на битова смет е абсолютно приемлива. Това прави някъде по около 1/3 от стотинката месечно или, ако приемем, че боклукът се извозва поне веднъж седмично, защото иначе ще се вмирише, в колкото и микроскопични количества да е и колкото екологичен да е той по своето съдържание и фракции, то тогава услугата ще ни струва 0,00075 лева на извозване. Съвсем очевидно е, че това е по джоба на всекиго, дори и на най-типичните представители на групата на социално слабите, които от своя страна получават най-скъпите майчински помощи, за да възпроизвеждат безспир така ценните си генотипове. Единственото неудобство е, че поради отсъствие в обръщение на монети (или банкноти) с номинал 1/3 стотинки или 0,00075 лв., таксата смет се събира накуп веднъж годишно, което може за се окаже притеснително за някого, който не си е планирал детайлно семейния бюджет. Ето защо община Силистра се е видяла принудена да направи отстъпки и жестове. Например, ако си платиш цялата сума наведнъж, правят ти 5% отстъпка. Тоест, ако внесеш две монети от по две стотинки, както е в конкретния случай, общината ти връща ресто 1/5 стотинка, за което не виждам друг начин да се постигне, освен да се разреже една монета от една стотинка на пет равни части. Или пък да се помоли плащащия таксата да приготви точно пари, а именно 3 цяло и 4/5 стотинки и да му се обясни, че в противен случай отстъпката не се зачита.

Друг механизъм за облекчаване на данъчното бреме е то да се разсрочи. Както се вижда от документа, общината предоставя възможност на длъжника да изплати дължимата сума на четири равни вноски от по една стотинка през месец-два (а не всеки месец – поредна проява на състрадание и хуманизъм), съответно през месеците април, юни, септември и ноември 2010 година. Моята позната ме попита от кой от всички бонуси да се възползва и аз я посъветвах да вземе отстъпката – все пак 1/5 стотинка си е 1/5 стотинка.

Трети извод: общината лесно може да бъде доведена до загуби. Има злонамерени циници (чийто типичен представител съм аз), които само дебнат удобна възможност да се подиграят с обществения ред и да го прецакат. Те например могат да застанат зад убеждението, че вече познатата цена от 0,00075 лева не е цена на седмица за извозване на боклука, а еднократна цена за извозване на боклука, което, обективно погледнато, в разглеждания случай е едно и също. Съществува обаче и друга гледна точка, а именно, че боклукът трябва да се извозва тогава, когато е налице боклук за извозване. Тоест, когато контейнерите за боклук са пълни. Те може да се напълват веднъж седмично, веднъж месечно или само няколко пъти годишно – зависи от вместимостта на контейнерите. Също така е важно да знаем, че в цената за извозване на боклука е включена и цената на контейнерите, в които се събира – като обща бройка и като вместимост на всеки конкретен контейнер. Наистина, аз за своя апартамент в центъра на София плащам 300 лева такса смет, което значи, че контейнерът ми трябва да прилича на нещо като алпийска хижа на колелца и да се извозва ежедневно с Ролс Ройс, но това е тема на друг разговор. Въпросът сега е как трябва да изглежда контейнер, за чието извозване се плащат по 4 стотинки годишно. Очевидно това трябва да е нещо с вместимост не по-голяма от необходимата да побере шлюпка от тиквена семка. И така, стъпвайки на убеждението, че разглежданият контейнер следва да е със споменатите размери, от една страна и от друга, че боклукът трябва да се извозва тогава, когато контейнерите са пълни, то аз не мога да не си представя сцената, в която седя пред силистренската си виличка и чопля тиквени семки. Семка – контейнер, семка – контейнер. Пред виличката ми се вие опашка от малки камионченца, които изсипват миниатурните ми контейнерченца и извозват боклучеца ми в неизвестна и дълбоко неинтересуваща ме посока срещу 0,00075 лв. на извозване. Питал ли се е някой колко семки има в едно пакетче? Да кажем, че са 50. Простата сметка показва, че за извозването на шлюпките от това пакетче – шлюпка по шлюпка – ще дължа на общината малко повече от три стотинки и половина. Или ако приравним това към таксата смет, която плащам за жилището, в което живея, излиза, че мога да изям 8 000 пакетчета тиквени семки годишно или по 22 пакетчета дневно, като всяка отделна шлюпка от всяка отделна семка в тях се извозва с отделен камион.

Съвсем очевидно е, че ако седна да чопля тиквени семки в силистренско, не само ще нанеса загуби на тамошната боклукчийска фирма, но и, най-вероятно, ще доведа общината до фалит. Затова, ако ще водя общината до фалит, ще го направя по някой по-драматичен и злодейски начин, най-малкото за да пощадя нейното достойнство. В случая лошото за община Силистра е необикновената услужливост на моя ум, особено когато целта е да се напакости на дадена община. Вече знам какво да посъветвам моята позната, за да разоря общината. Идеята почива на следния анализ:

Общината търси взимания на стойност 4 стотинки. За целта изготвя писмо от 1 страница. Хартията струва около 1,2 ст., а тонерът – 3 ст. (накарах да ми го сметнат в моя офис и предполагам, че е горе-долу така). Тоест, писмото, с което община Силистра иска своите 4 стотинки, вече струва 4,2 стотинки. За да стигне от Силистра до София, където живее и работи моята позната, писмото е било изпратено по пощата. Това, знаем (а знаем, защото пак попитах в офиса), струва 60 стотинки. Следователно искането за получаване на 4 стотинки вече струва на община Силистра 64,2 стотинки. Няма да смятам, не защото е невъзможно, а защото ме мързи, какви разходи от общите разходи за заплати на служители, поддръжка на сгради, ток, телефон и т.н. в община Силистра се падат за изготвянето и изпращането на нашето писмо. Няма да се мъча да търся и отговора на въпроса защо общината влага 64 единици за получаването на не повече от 4 – това очевидно е характерен белег на нашия свят, в който вече създаването на блага и печалба не означават нищо и в който капитализмът е умрял, за да отвори място за вогонския бюрокрайцер „Край на бизнеса” под командването на Простетник Джелтц. Няма да навеждам и данъкоплатците на мисълта, че могат да разглеждат изложеното като прахосване на техните пари с норма 1 600 процента. Само ще кажа какво ще посъветвам своята позната: ще я посъветвам да си купи още 5-6 имота в Силистренско – май не споменах, че става дума за малък парцел със скромна постройка в местност, която се води махала. Мисля, че няколко хиляди лева ще й стигнат. После ще я посъветвам да уведоми община Силистра, че е сменила пощенския си адрес, като посочи някое отдалечено кътче на планетата където доставянето на писма е изключително скъпо. Така, търсейки своите 4 стотинки, общината ще е принудена да влезе в разходи, надхвърлящи десетки хиляди пъти интересите й. Това, което няма да посъветвам познатата си, е да си плати чрез банка, защото таксата, която ще й вземе банката за превод на 4 стотинки, ще бъде 3,80 лева или поне такава чух, че е в СИБАНК, през която ни карат да стават повечето такива плащания (нищо лично, г-н премиер)…

А знаете ли всъщност кое е най-смешното? Знаете ли какво ще се случи на моята позната, ако не плати въпросните 4 стотинки? Не, това не е угрозата на наказателната лихва – ако основният лихвен процент е средно 5 %, вече знаем какво номинално изражение има това върху иск за 4 стотинки. Угрозата е (и го казвам вече съвсем сериозно), че ако моята позната не си плати тези 4 стотинки и утре реши да участва в конкурс по ЗОП, където се изисква документ за отсъствие на задължения, тя няма да може да се сдобие с такъв документ и няма да може да участва в конкурса. В момента нашата държава е такава – интересува се не толкова от това каква е способността да свършиш една или друга работа, а дали й дължиш 4 стотинки или не. И понеже аз съм литературен човек, склонен към обобщения, символи, алегории и всякакви други тропи, бих могъл да фокусирам всичко казано дотук в следващия двутактов диалог:

- Добър ден, колко струва вашата държава?

- Добър ден, моята държава струва 4 стотинки.

Но грешен е подходът да се робува на обобщения, символи, алегории и всякакви други тропи, защото животът в крайна сметка не е литература и за всички е ясно, че нашата държава* струва много повече от 4 стотинки. Например 15 стотинки. Че и повече!… И понеже започнах да ставам неприятно сериозен, обявявам:

К Р А Й

==============================

* ДЪРЖАВА – нека не се бъркат „държава” и „Отечество”. Държавата е групировка, съвкупност от чиновници, на които плащаме за работа, която те не желаят да вършат.

P.S. Току-що научих, че семейството ми притежава къща в провинцията, за която ни търсят такса смет 2 ст. на година. Тази къща е в другия край на България спрямо Силистра. Така че… Наздраве!

P.P.S. С всичко, казано дотук, не искам да правя внушението, че се боря за вдигането на такса смет. Напротив – човек трябва да плаща тази такса само там, където живее, защото, предполага се, само там цапа. А не да го карат да плаща за всеки имот, който притежава в града, пък и извън него – това е нелепо, нали така…