„Данъчните проверяват фирмата на безработни роми от Видин, която държи 2 скъпи кафенета на летище София” – гръмнаха медиите. Преди няколко дни пък гърмяха, че други роми имали яхтено пристанище. Защо не? Да не би някой да иска да каже, че ромите нямат право да притежават фирми? Това би било дискриминация и аз съветвам да се въздържат от мърморене всички, които не желаят да предизвикат възмутено тръбене от страна на ромските правозащитни организации. Да се въздържат и да не се вайкат, че през 2100 населението на България щяло да бъде 10 милиона, от които 8 милиона роми или както там ще е прилично да ги наричаме след 90 години, защото съвсем скоро и думата „ром” ще се натовари със същата оценъчност като „циганин”, чиято употреба се счита за обидна. Да не се вайкат. Ромите ще станат 8 милиона, защото съвестно изпълняват това, за което им плащаме – размножават се.

Те не са виновни. Те са галеници на политическите ни нрави. Тъй както участват активно в икономическия живот чрез своите фирми и яхтени пристанища, така участват активно и в политическия живот чрез своята електорална битност. Колкото са те далновидни и трудолюбиви бизнесмени, толкова са и неподкупни гласоподаватели. И това се харесва на всички. Всеки, който се е явявал на избори, има грях, че се е възползвал от положението. И като казахме „избори”, да си дойдем на думата за новия избирателен кодекс.

С проекта си за кодекс ГЕРБ ми прилича на образцова домакиня, която е поканила гости и им е сготвила умопомрачително меню, но докато го е сервирала, е пръднала миризливо. В кодекса има много хубави неща. Например по отношение на изискването за уседналост съжалявам, че не съм шесторъкият Шива, та да ръкопляскам едновременно и с шестте си ръце. Харесва ми и идеята за електронното гласуване, изискването да се задраскват квадратчетата само по един определен начин и изобщо всичко, което затруднява гласуването на неграмотните, защото именно те продават евтино гласовете си и съм на мнение, че човек, който не може да прочете изборната бюлетина, едва ли е способен да вземе правилно решение за управлението на общината и държавата. Пък и да си неграмотен е един вид нарушение, защото у нас образованието е задължително.

Като разрешаваш на простите и неграмотните да гласуват, не правиш живота им по-добър (което трябва да е целта на всяко управление), а тъкмо напротив – даваш им кофти стока, която да се изкушават да продават. С гласовете си неграмотните вкарват във властта престъпни професионални политици, които после злоупотребяват с тях и вместо да подобрят живота им, задълбочават тяхната мизерия. Тъй както аз бих бил благодарен да не ме товарят с отговорността за българската металургия, от която не разбирам абсолютно нищо, така и неграмотните сами трябва да пожелаят да ги освободят от отговорността да гласуват. Това е мое много старо схващане и, учудващо, когато го излагам, ме псуват много по-малко, отколкото може да се очаква от нашия лицемерно-либерален и с леки социални оттенъци ефир.

Всеки български избирателен кодекс е ориентиран спрямо презумпцията, че на избори се тръгва злонамерено и ще се организира тайно наддаване за гласовете на простите и неграмотните. И колкото повече са простите и неграмотните, толкова по-решаващ е техният глас за изхода от всеки местен, парламентарен или президентски вот. Лошото е, че когато решава, този глас не мисли за състоянието на нацията след 50 години, а само за хонорара в изборния ден. Това е удобно и евтино. Може би затова политическата класа има интерес масата на простите и неграмотните да е възможно по-голяма. И може би затова е такова отношението на всяка власт към образованието, науката и културата. Нация от работници и обслужващ персонал е удобна, па макар и само в краткосрочен план, докато политическата класа и масата на простите и неграмотните не започнат да преливат една в друга. А някои твърдят, че вече са започнали… Но да се върнем на избирателния кодекс.

Да, вкусни неща има в проекта. Но тъкмо докато сервира всички тези похвални блюда, ГЕРБ пръдва и разваля всичко. Чрез промяна на начина на избиране на районни кметове и кметове на малки селища, както и чрез съкращаване на броя на общинските съветници, управляващата партия нарушава три основни принципа на демокрацията – правото на глас, децентрализацията и представителността. Това им го казаха както неправителствените организации, така и действащи кметове, някои от които са били и избирани, и назначавани, тъй че имат практическа яснота по въпроса.

Ето как „Кодекса ми замириса” и ако домакинята не проветри трапезарията между двете четения, у мен ще остане неприятното усещане, че всичко в новия избирателен кодекс – и доброто и лошото – е направено само с една цел: да осигури по-добра позиция на ГЕРБ по време на задаващите се избори.

Tweet