Министър-председателят вчера поиска вот на доверие от депутатите си и го получи. Министър-председателят вчера попита сам себе си дали си вярва и сам си отговори: „Вярвам си”. Това „Вярвам си” обещава да се превърне в крилата фраза, която ще засенчи историческото „Вервайте ми” и затова може би по-подходящото заглавие за текста, който четете, би било „Вярвате ли си, г-н премиер?”, а не „Не питате когото трябва…” и прочие. Но аз, като изкушен от текстовете и техните заглавия литератор, отговорно си давам сметка за насмешливо-негативното звучене на израза „вярваш ли си” и няма да озаглавя написаното по този начин, най-малкото за да не ме изкарат окончателно враг на Бойко Борисов, какъвто аз, Бог ми е свидетел, изобщо не съм. Аз съм само един блуждаещ и невпрегнат в полза на обществото ум. Аз съм само един десен опозиционер в лява държава, който търси къде да се прислони идеологически и който търси представителство чрез някоя официална политическа структура, която да изрази с езика на управлението неговото дясно опозиционерство. И понеже виждам такъв изразител най-малко в лицето на ГЕРБ при все тътена от биенето в гърдите, че е дясна партия, аз го критикувам и продължавам да търся. Но нека ограничим разсъжденията си, поне на този етап, до вота на доверие.