Тази нощ Фокус спа на улицата пред нас. Не се оплака. Каза, че през по-голямата част от нощта си правил компания с някакъв проституиращ травестит, който му разказал историята на живота си. Дошъл преди няколко години в София да търси житейска реализация. Първите две неща, от които решил да се отърси веднъж завинаги, били космите по гърдите и мьекия изговор. Второто се оказало по-мъчно, а първото – по-болезнено. После поел по път, който в крайна сметка го довел до това да се облича в женски дрехи и да дебне клиенти по „Ботев”. Но и до днес си спомнял селските сборове със захарния памук, стрелбищата и пощипванията на момите – истинските моми, а не столичните травестити.

Днес по програма с Фокус трябваше на направим теста с кучето. Неговата цел е да покаже как се държи тапицерията на автомобила в екстремни ситуации. Фокус се размрънка и взе да ми обяснява, че е чисто новичък и е варварство от моя страна да натоваря своето едро и скубещо се куче на задните му седалки, но аз му казах да се стегне и да бъде мъж. Ако продължава да хленчи, имам 10 дни да направя от него кола, така че да ме запомни. Натоварих кучето отзад и потеглих. Спрях климатроника – Фокус има хубав двузонов климатроник с възможност за много прецизна настройка. Е, не е като климатроникът в моята кола, който регулира и влажността на въздуха в салона, но пак е много добър. Спрях климатроника, защото, когато стане топло, кучето ми сякаш се скубе повече. Понякога ми се струва, че се скубе още повече, когато скучае, но може би си внушавам. Както и да е, постарах се на Рудо (цялото му име е Марк-Рудолф Архан фон Дарон с татуировъчен № BSV 53303, но тук ще го наричаме просто Рудо) да му е хем топло, хем скучно, та да се скубе колкото може повече. Не стига това, ами избрах хубав път с много завои. Важно беше пътят да е хубав, за да карам с много голяма скорост в завоите. Целта ми беше да накарам Рудо да повърне върху новата тапицерия на Фокус. Фокус се ужаси, като разбра за намерението ми, но за негово щастие Рудо не повърна. Грешката е моя, защото преди това трябваше да му дам да гризе пръчка и да се напасе с трева. Но макар че не повърна, Рудо окосми предостатъчно задните седалки и ги оцапа с някакви лекета от нещо, в което беше стъпвал, преди да се качи. Стана ми съвестно и реших да почистя Фокус, но лекетата се оказаха много упорити. За мой и на Фокус ужас, докато търках седалките, чисто новата дамаска се прокъса – ето, можеха да го направят с кожен салон. Но пък ако бях унищожил кожата, щетите определено щяха да са по-големи… Споко! Само проверявам дали от Мото Пфое четат. В действителност не съм провеждал никакъв тест с куче.

Истината е, че днес си останах вкъщи и дори не ходих нито на тенис, нито на плуване. Исках да напиша колонката си за вестник „Пари”, която вече ще излиза не в петък, както досега, а в понеделник, защото искам да имам поглед върху цялата седмица, а и да обхвана и темите от Голямото жури в Дарик. Този път си избрах темата Волен Сидеров. Написах нещо като негова защита срещу онези, които го наричат Болен Сидеров. Четете в понеделник (и аз да си направя малко реклама, няма да правя реклама само на Фокус, я!). А за утре имам планове. Решил съм да отидем с Фокус до Видин и да ядем пържен сом на Дунава. Знам две много силни кръчми в този жанр. После ще се снимаме тримата – аз, Фокус и баба Вида – и обратно в София, защото ни чака напрегната седмица. Buona notte cari amici e sogni d’oro!

Tweet