Вчера с Фокус ходихме на политически диспут между двама сини кандидати за кмет на София. Отначало Фокус се дърпаше, защото каза, че е не само червен, но е даже тъмночервен и по никакви сини сбирки нямало да ходи. Аз обаче му напомних, че не съм го чувал да се оплаква, когато го паркирам срещу заплащане в синя зона. Съгласи се, но продължи да мърмори – ако знаех, че е социалист, изобщо нямаше да го взимам от Мото Пфое!

За да го въведа в столичната проблематика, му сложих скоба. Това го накара да се почувства унизен. Доведох му и бездомно куче да го препикае, но Фокус избяга със свирене на гуми. Когато тръгнахме за диспута, прекарах го с мръсна газ през всички дупки, за които успях да се сетя. Особено през онези дълбоки квадратни ями пред офиса ми, които онзи ден изрязаха работници с шумни машини и ги оставиха така. Знаете ли кое е черното злато? Не, не е петролът. Черното злато е асфалтът, защото най-лесно се краде при изпълнение на обществени поръчки. Наскоро ми разказаха каква е далаверата с ремонта на улиците. Ако има три дупчици, близо една до друга, както е пред офиса, фирмата (в случая беше TRACE) не изрязва един голям правоъгълник, в който да попаднат и трите дупки, та после да го запълни наведнъж с нов асфалт, ами изрязва правоъгълниче около всяка дупка поотделно, колкото и трудоемко и неефективно да изглежда това на пръв поглед. Понякога работят с такава ювелирна точност, че ивиците стар асфалт, които остават между изрязаните дупки, са широки само по няколко сантиметра. Защо, ще се запитате, в този конкретен случай морният работник не прави 4 разреза с машината за 10 минути, а прави 12 разреза за половин час. Ще ви кажа. Когато кръпките се направят по този начин, между тях се поражда напрежение и те бързо се изкъртват отново. На следващата пролет фирмата идва и отново ремонтира срещу заплащане. Един вид общински абонамент за услуги.

Окачването на Фокус се оказа много добро. Не разбирам от окачвания, но гледах някакво филмче как го тестват в Белгия. На специален полигон са пресъздали всички гадости, които могат да се случат на едно окачване на пътя, и блъскаха техния си Фокус с всички сили по тях и докато блъскаха, вътре отчитаха нещо на огромна апаратура с много жици и дисплеи. Стана ми мъчно за автомобила и почти простих на Фокус, че е социалист. Чувството е онази гузнота, която изпитва човек, когато нашляпа кучето си за някоя пакост, а то го гледа с любящи очи.

Довечера ще го водя на светско парти. Ще го оставя на паркинга на НДК да му се любуват собствениците на по-стари фокуси, а аз в скучна компания ще се наливам със скоч. Говори се, че щяло да има и ирландско, но на мен уискито трябва да е шотландско. Ирландкото или, не дай Боже, американското са нещо като, да речем, албанско узо. Или чешко кианти. Или гвинейска бира. Или финландка текила. Или Картагенски… Хайде, стига толкова!

Фокус пред НДК, малко преди събитието в джаз-клуб “Студио 5″ на Хилда Казасян, за което ще разкажем утре, ако, разбира се, има какво да се разказва.

Tweet