Прочетен: 5305 Коментари: 9 Гласове:
Последна промяна: 09.11.2015 19:08
Както се пее в една песен на певица, която иначе изобщо не харесвам: " Упс, ай дид ит агейн" :)
Пак ходих сама в планината. Мама пак каза, че съм луда, а аз пак не и обясних, че лудостта може да е съвсем съзнателно търсен аспект на ежедневието, защото в тази част на разбиранията ми за живота, вселената и всичко останало, тя нямаше да ме разбере.
Истината е, че точно в тази част съвсем малко хора ще ме разберат, ако изобщо има такива. Аз поне не познавам друга луда като мен, която да ходи сама по планината. Освен двата пъти тази година имам спомени от ходене сама до х-жа Марица и то не само през х. Чакър Войвода, ами и по пътя покрай Черната скала, а една година почти всяка събота и неделя се разхождах сама до връх Мусала.
И все пак, разходката тази събота беше чудесна. Адреналина се покачи отново от факта, че щях да мина по непознат маршрут, но за разлика от ходенето до Сарагьолските езера, този път и пътеката беше чудесно маркирана и поддържана и покритие на телефона имах навсякъде.
Тръгнах по никое време към 9:30, ако не се лъжа, от х-л Мальовица като трябваше да питам една позната от къде да хвана пътеката за Йончево езеро, защото никога не бях минавала по нея.
Като я попитах дали ще мога да стигна до Страшното езеро, тя каза, че е много далеч, но аз бях скептична към изказването и, защото е възрастна и няма идея с каква скорост по принцип се движа, особено сама.
Та, смело се заизкачвах по пътеката, въпреки, че трябваше да преглъщам баницата, дето ми я даде за Задушница моята позната и докато стигнах до пистата едвам дишах. Но от там нататък пътеката е почти равна, даже има и спускане и като цяло много ми хареса. Като се излезе от гората се минава през участъка, който беше опожарен преди години и въпреки че е тъжна гледка, за ходене е много приятен. Като се изкачиш във височина има хубава гледка, а аз понеже бях тихичка успях да чуя и видя две сърнички на склона отсреща.
Стигнах до езерото за час и 15-20 минути с една/две малки почивки. Зад мен имаше малка група туристи и на езерото ги изчаках, за да разменя една-две приказки и да ги питам за колко време според тях ще стигна до Страшното езеро. Те ме успокоиха, че ще имам предостатъчно време за връщане преди да залезе слънцето. За щастие и те се бяха запътили натам, та щях да съм малко по-спокойна като знам, че на пътеката на която съм, все пак се движат и други хора и ако нещо се случи ....
Разбира се, нищо не се случи, освен, че щях да умра от кеф като се изкачих нагоре и се откри гледка към Витоша и седемте езера.
Вярно, че не бях на някой връх, но да си високо в планината в ясен ден и сам е преживяване, което си струва ранното ставане и известното напъване на мускулите. Никога не съм разбирала хората, които седят на едно място и медитират, особено в група. Единствената медитация, която признавам е ходенето пеша, докато мислите се реят свободно. Колкото по-нависоко, толкова по-добре.
А като стигнеш върха се чувстваш не просто господар на света, а свободен господар на света. Пътеките са в краката ти и можеш да поемеш по която искаш и да стигнеш до където искаш. До където стига въображението и волята ти. Твоето въображение и твоята воля!
Леко се отклоних от пътеката май, но ето как продължи пътешествието ми:
На Страшното езеро бях точно в 12:00. Поседях 10-тина минути, снимах и слушах странните звуци, които излизаха сякаш от някакво друго измерение над езерото, защото нищо не се забелязваше да се движи никъде около него. Отидох да видя и леда, който беше сковал повече от половината езеро като си мислех, че е тънък, но се оказа, че мога да ходя по него и пак няма да се спука.
След това си намерих пътеката (с червена маркировка) за хижа Мальовица и тръгнах да се връщам по нея.
Предисторията на ходенето ми в тази част на Рила е, че преди доста години един приятел ни заведе до Йончевото езеро, но ако не се лъжа тръгнахме от Говедарци и той поиска да се направи на мъж и реши да не ходим по утъпкани пътеки, което резултира в изгубване в клека – преживяване, което не пожелавам на никой и от тогава съм се заклела да ходя само по маркирани пътища. /не, че ти се сърдя, човече, как иначе преживяването щеше да е така незабравимо! :)/ Не помня точно в този случай от къде се върнахме, но при друго ходене по-късно бях минавала по въпросната пътека от х. Мальовица до Страшното езеро, та не се притеснявах изобщо за връщането. Единственият малък проблем на изкачването и слизането по това време на годината е, че на места пътеката е скована в лед и трябва да се внимава къде се стъпва.
След доста стръмно спускане се показа и хижа Мальовица:
В 14:00 бях на ЦПШ "Мальовица" и отчетох, че това е един от най-хубавите, средно трудни маршрути, които съм минавала някога и че задължително трябва да заведа повече хора да му се нарадват.
10.11.2015 06:06
Ти прочети "Вуцидей", "Скици из Рила", "Трима с магаре из Рила"... Христофоров е превеждал също Джером К. Джером, Джеймс Джойс, Джек Лондон. Бил е блестящ икономист, професор в СУ - на 34 години; комунистите го гонят от университета, защото е противник на плановата цоцикономика и нарича окупация навлизането на цъвецката армия у нас... Умира на 60 години през 1970 г. - преди 45 години, и то при съмнителни обстоятелства. Бил е затворен в "Белене" за три години без присъда - просто така, защото е "народен враг". А като писател струва повече от всички цоцреалисти, взети заедно.
Понякога успяваме точно от това докосване, с онази тишина в себе си и мирозданното, да се завърнем пречистени и омъдрели.