Постинг
26.05.2009 08:13 -
Изповедта на Бог
Няколко дни след онзи потоп,
бях се замислил над влажната тиня...
Беше горещо,
празно
и мокро,
беше земята ви
мътна
и гнила.
Бях ви затрил.
Предстоеше ми тежкото.
Да създавам отново.
Да ви правя безгрешни.
Да сте вече добри.
Да сте станали хора.
Олюлях се за миг,
окуцял ми е трона...
Кой от вас да събудя,
да е ново начало?
Кой е бил най-достоен,
кой е стигал до ада?
Кой е носил вода
в разранените шепи,
за да дава живот,
да умре, за да свети?
Коленичих тогава,
в калта се разрових.
Аз съм Бог, а на мен
и калта ми говори
и опипах я цялата,
омалях от безпръстие,
да намеря един,
достоен за кръста...
Провървях я така
от изгнило разкаляна
провървях я с надежда
и с пръсти я галех
и се молех, аз, Бог
да не съм се излъгал,
да е имало смисъл
вървенето дълго,
да са грешни мълвите
че вас ви е нямало
да е само мираж
сивотата разкаляна...
Но достигнах след време
обратно до трона,
с празни шепи, уви,
само кал бях изровил.
С грозна сивост се смееше.
Аз я смесих със сълзи.
Оковах ви отново,
вечно кални да бъдете,
вечно сиви да скитате
по изконните грешки,
вечно грях да опитвате
и да стенете смешно,
колко много грешите,
колко много е тежко...
Не разбрахте ли вече,
че няма молитви?
Че калта е във вас
и във нея се криете?
Като червеи търсите изход от буцата,
за да влезете в другата,
без да сте вкусили,
от небето, което за вас съм разтворил,
от очите, които безкрайно говорят...
Затова съм умислен...
След потопа остава
само тинята лигава. Искам жарава.
Искам пепел гореща
да гони нозете...
Затова ще ви паля...готови бъдете...
бях се замислил над влажната тиня...
Беше горещо,
празно
и мокро,
беше земята ви
мътна
и гнила.
Бях ви затрил.
Предстоеше ми тежкото.
Да създавам отново.
Да ви правя безгрешни.
Да сте вече добри.
Да сте станали хора.
Олюлях се за миг,
окуцял ми е трона...
Кой от вас да събудя,
да е ново начало?
Кой е бил най-достоен,
кой е стигал до ада?
Кой е носил вода
в разранените шепи,
за да дава живот,
да умре, за да свети?
Коленичих тогава,
в калта се разрових.
Аз съм Бог, а на мен
и калта ми говори
и опипах я цялата,
омалях от безпръстие,
да намеря един,
достоен за кръста...
Провървях я така
от изгнило разкаляна
провървях я с надежда
и с пръсти я галех
и се молех, аз, Бог
да не съм се излъгал,
да е имало смисъл
вървенето дълго,
да са грешни мълвите
че вас ви е нямало
да е само мираж
сивотата разкаляна...
Но достигнах след време
обратно до трона,
с празни шепи, уви,
само кал бях изровил.
С грозна сивост се смееше.
Аз я смесих със сълзи.
Оковах ви отново,
вечно кални да бъдете,
вечно сиви да скитате
по изконните грешки,
вечно грях да опитвате
и да стенете смешно,
колко много грешите,
колко много е тежко...
Не разбрахте ли вече,
че няма молитви?
Че калта е във вас
и във нея се криете?
Като червеи търсите изход от буцата,
за да влезете в другата,
без да сте вкусили,
от небето, което за вас съм разтворил,
от очите, които безкрайно говорят...
Затова съм умислен...
След потопа остава
само тинята лигава. Искам жарава.
Искам пепел гореща
да гони нозете...
Затова ще ви паля...готови бъдете...
1.
анонимен -
mnogo mi haresa
26.05.2009 08:19
26.05.2009 08:19
mnogo mi haresa
цитирайМоже би е малко нравоучително и песимистично, но такова беше настроението ми :) Поздрави!
цитирай
3.
анонимен -
pesimisti4no daaaaaaaaaa. . . h...
26.05.2009 09:00
26.05.2009 09:00
pesimisti4no daaaaaaaaaa... haresa mi mnogo zamisala..i na4ina po koito predava6 tova nastroenie..mai si napalno prav...kalta e vav nas..i kak da q mahnem ot sebe si...kak
цитирайНо аз поне не съм я открил :) Все пак това не значи, че трябва да спрем да опитваме. Поздрави!
цитирайНевероятно е. Изобщо не е нравоучително и песимистично.
Май няма как "Да сте вече добри.Да сте станали хора." след потоп :) Трябва огън!!!
цитирайМай няма как "Да сте вече добри.Да сте станали хора." след потоп :) Трябва огън!!!
6.
анонимен -
ima recepta. . ima. . za vsqka bol...
26.05.2009 09:12
26.05.2009 09:12
ima recepta ..ima.. za vsqka bolejka ima lek..no e trudno da se izkoreni ot horata.. zlobata, zavistta , lo6otiqta, agresiqta.... za sebe si moga da kaja , 4e sam si izgradila svoi svqt , v koito nedopuskam lo6i hora... ako ima takiva se opitvam da gi promenq ili da im pomogna... ako ne stane gi izoliram ot sebe si...opitvam se v moq svqt da ima spokistvie i mnogo smqh....
цитирайАз го приемам за реалистично. Може би малко крайно, за да подсиля внушението, но до голяма степен И вярно, за времето, в което живеем. С което далеч не се изключвам от числото на грешащите :) Поздрави!
цитирай
8.
анонимен -
kato cqlo mislq, 4e e harakterno za ...
26.05.2009 09:22
26.05.2009 09:22
kato cqlo mislq, 4e e harakterno za cqlata 4ove6ka istoriq...noooo ne priemam bog v bukvalniq smisal... za6toto si imam drugi teorii otnosno religiite
цитирайСъгласен съм до някъде, че такова решение съществува, но то е по-скоро загърбване на проблема. Ако всички заровим глави в пясъка, нищо добро не можем да очакваме. Естествено, отделният индивид не може да направи много, за да промени света. Но пък се оказва, че болшинството не правят и малкото, което могат. Е, аз опитвам със стиховете си да прокарвам определени идеи, а в чисто практичен план събирам разделно отпадъците, с което вярвам, че помагам за съхраняването на планетата (тук трябва да уточня, че живея в страна, където отпадъците наистина се събират разделно, тоест има смисъл от това, което правя). Не е много, но все пак е нещо. Ако всеки прави по малко, сигурно светът би бил по-хубав...Поздрави!
цитирайБог е събирателен образ в стихотворението, нещо като олицетворение на доброто. Аз също не вярвам в този Бог, който църквата проповядва. И аз чета различни източници в търсене на истината...Поздрави!
цитирайСъщият този огън...
Благословение е да усетиш, че си "запален" (средностатистическият човек възприема това като нещастие и беда - защото наистина е болезнено). Огънят не оставя и следа от калта вътре в теб...Да не говорим за това, че вече никога не можеш да пълзиш от буца в буца в тинята лигава :) ....и да не забелязваш разтвореното за теб небе и говорещите за теб очи.....
Поздрави! :)
цитирайБлагословение е да усетиш, че си "запален" (средностатистическият човек възприема това като нещастие и беда - защото наистина е болезнено). Огънят не оставя и следа от калта вътре в теб...Да не говорим за това, че вече никога не можеш да пълзиш от буца в буца в тинята лигава :) ....и да не забелязваш разтвореното за теб небе и говорещите за теб очи.....
Поздрави! :)
12.
анонимен -
tozi anonimen. . e vse edin i sa6ti ...
26.05.2009 09:45
26.05.2009 09:45
tozi anonimen..e vse edin i sa6ti 4ovek... vse az ti pi6a... prav si, 4e pootdelno ni6to nemojem da napravim.. vazmojno e ni6to da nemoje da se napravi...parite vladeqt sveta...tova e... duhovnite cennosti sa na iz4ezvane..... az li4no ne 4eta mnogo literatura za bog, izgradila sam si poziciq ot samiq jivot...ot tova koeto sam prejivqla....literaturata e raznoobrazna po vaprosa za reliigite i bog..i tova dopalnitelno me obrkva... v posledno vreme sprqh da 4eta... samo nabludavam i si pravq analizi...
цитирайСпоред мен човек е в състояние да види и възприеме света в цялата му красота, стига да положи усилия в добиването на познание. За жалост той не полага това усилие - все по-малко чете, все по-малко се интересува от това, което го заобикаля и се затваря в своето консуматорско ежедневие, очаквайки да получи готови отговори на въпроси, които вече са спрели да го вълнуват :))) Тъжно е, но е факт.
цитирайПърво - пиша към кого е отговора, за да е по-лесно за ориентиране, понеже тук няма опция за отговор на конкретен коментар, а се подреждат по реда на пристигане.
Сега по твоето мнение - Прекалено много ни станаха каналите за общуване, за информиране и пр. и някак неусетно забравихме книгите и удоволствието да отделиш няколко часа за да четеш...А е хубаво, дори бих могъл да кажа в голяма степен интимно, това е твоето духовно общение със света на другия, едно магическо докосване до неговите мисли и преживявания. Не мисля, че телевизията и интернет могат да го заменят пълноценно. Но както в ежедневието ние приемаме вкуса на оранжерийния домат и постепенно забравяме истинския (божествен :))) ) вкус на отгледания в естествена среда, така и със съвременните технологии постепенно забравяме удоволствието от четенето. И макар понякога да си даваме сметка за това, не намираме сили или възможности да го променим. Поздрав!
цитирайСега по твоето мнение - Прекалено много ни станаха каналите за общуване, за информиране и пр. и някак неусетно забравихме книгите и удоволствието да отделиш няколко часа за да четеш...А е хубаво, дори бих могъл да кажа в голяма степен интимно, това е твоето духовно общение със света на другия, едно магическо докосване до неговите мисли и преживявания. Не мисля, че телевизията и интернет могат да го заменят пълноценно. Но както в ежедневието ние приемаме вкуса на оранжерийния домат и постепенно забравяме истинския (божествен :))) ) вкус на отгледания в естествена среда, така и със съвременните технологии постепенно забравяме удоволствието от четенето. И макар понякога да си даваме сметка за това, не намираме сили или възможности да го променим. Поздрав!
15.
анонимен -
ne me razbra. . . az obojavam knig...
26.05.2009 10:53
26.05.2009 10:53
ne me razbra...az obojavam knigite, 4ela sam mnogo osobeno kato malka...vposledstvie semeiniq jivot me grabna i nqmah mnogo vreme za tova....izbqgvam da 4eta za bog i religiite...tova imah vpredvid.... a otnosno neta i tv si imam moe mnenie... daaaa ot neta se 4erpi mnogo informaciq no tova e, tv gledam zaradi samite novini, vestnicite 4eta za da sam naqsno dolu gore kakvo stava po sveta i u nas...gledam i nqkoi 6oita zaradi zabavata..nooooo prostotiqta e navsqkade ..ujasqva me prosto..kato se zapo4ne s big bradara i taka natatak..ta prav si..kogato 4ete6, saprejivqva6 vsi4ko , razsajdava6, ostava6 nasame sas sebe si, razviva6 si vaobrajenieto, izvajda6 nai vajnoto... az naprimer imam navika da prepisvam citati i misli i da si gi polzvam v razgovorite....prav si, prav si ..trqbva da se 4ete...haide az sam na vazrast ve4e.... ami kakvo da kajem za mladoto pokolenie , koeto stoi samo pred kompa..i ne otvarq kniga...kakvo 6te stane s tova pokolenie...
цитирайЧовек е в състояние да види и възприеме света в цялата му красота не само чрез четене и трупане на информация :) и интелектуални усилия...
Един ден високо в планината /или друга дива природна картина по избор :) - но аз си обичам високо в планината, защото е по-близо до небето :)/ може да ти помогне в добиването на познание повече от десетки книги...
Обаче трябват сетива...За развиването им повече помага невербалното изкуство, собственото ти любопитство и наблюдателност, отколкото чуждите интелектуални послания :).
цитирайЕдин ден високо в планината /или друга дива природна картина по избор :) - но аз си обичам високо в планината, защото е по-близо до небето :)/ може да ти помогне в добиването на познание повече от десетки книги...
Обаче трябват сетива...За развиването им повече помага невербалното изкуство, собственото ти любопитство и наблюдателност, отколкото чуждите интелектуални послания :).
17.
анонимен -
daaaaaaa az tuk nqkade bqh pisala, ...
26.05.2009 13:12
26.05.2009 13:12
daaaaaaa az tuk nqkade bqh pisala, 4e obi4am da nabludavam i da si analiziram...eeee az obi4am mnogo moreto...
цитирай