Винаги съм се питал кой подпомага хубавата съвременна българска песен, за да е толкова хубава тя. Сигурен съм, че някой помага, защо не може чак без никаква помощ тя да е тъй сладостно омайна. Още Орфей е усещал, че не може да се справи без помощ, но с първобитния си мозък я е търсил в любовта към нимфата Евридика (която по него време може даже да е била и нимфетка) и във възхищението на дивите зверове. А дивите зверове нито сеят, нито жънат, тъй че каква ли помощ могат да окажат на митически певец от калибъра на Орфей.

На Йоан Кукузел му е било още по-трудно, защото е трябвало да разчита на спонсорство единствено от страна на средновековната църква, а тя в своя идеологически апогей е била до такава степен обсебена от исихазма, че всичките й висши сановници, вместо да спонсорират Кукузел, са медитирали, втренчени в пъповете си. Фолклорът през следващите векове също не е бил подпомаган активно и съвестно, защото чорбаджиите, тези народни изедници, или са се гърчеели, или са се турчеели или просто са били стиснати и са трупали алтъни в делви и са ги зазиждали в дуварите тъй както майсторите дюлгери са вграждали сенките на либетата си, та градежът да е здрав. Затова и фолклорът ни не е нещо особено, колкото и да ни карат да се гордеем с него. И как да е хубав, като е нямало кой да му помогне, както сега се помага на „хубавата българска песен”. Именно поради това историческо отсъствие на просветени спонсори, когато Моцарт е създавал „Малка нощна музика”, нашият народен гений не е отронил нищо повече от безсмъртното:

„Крали Марко бе

тригодишно жребе.

Он го бе,

оно змя грбе”.

Като оставим настрана че един жребец на три години си е бая кон и Крали Марко трябва доста да го е впечатлил, за да го накара да оре с копита земята от зор, песента не е нищо особено и макар да е своего рода перла в короната на блажния фолклор, не успява да заеме достойно място в световната музикално-песенна съкровищница, именно защото е безпомощна. Тоест никой не й е помогнал, както сега помага на „хубавата българска песен”.

За щастие, съвременната ни песен грижливо се подпомага и аз даже наскоро научих от кого. Слушайки радио и отдаден на безобиден дневен алкохолизъм в офиса си, попаднах на една реклама, която съвсем не започва като реклама, а като бодра песен в такт 2/4 алабреве – нали се сещате: прост двумерен ритъм „ес-та, ес-та, ес-та, ес-та…” като на германска селска сбирка, когато щастливи бауери се поклащат наляво-надясно с мазни червени бузи над тави с джолан и червено зеле с хрян и горчица. А като се напият съвсем с бира, се обръщат на столовете си и яхнали ги като дървени кончета, обикалят масата все в същия такт – „ес-та, ес-та, ес-та, ес-та…”. Това им е танцът. В този ритъм беше и песничката от рекламата, която чух по радиото, а пък текстът беше нещо от рода на: „пея за любовта, пея за младостта и за всички приятели пея”. После изведнъж песенчицата рязко спря. Толкова рязко, че се стреснах и разплисках уискито в чашата си и окапах светлия си панталон. В настъпилата тишина металически женски глас каза: “Аз съм Кичка Бодурова и благодаря на майонеза “Краси”, която помага на хубавата българска песен”. Не съм запознат с творчеството на тази жена, но откакто чух рекламата, тя ще остане за мен „Майонезената певица”!

Ето как научих кой помага на хубавата българска песен, за да е толкова хубава тя. Майонезата. Пък и ползата е взаимна, песента също подпомага майонезата, защото няма българин, който след като научи, че майонезата подпомага песента, да не се хвърли да я купува и яде, а пък в крайна сметка една майонеза се рекламира именно за да бъде купувана, мазана на филии и ядена. Само не мога да разбера дали „Краси” подпомага всяка българска песен или подпомага само песента на Кичка Бодурова. И как я подпомага – в майонеза или в пари. Сигурно ще да е в пари, защото толкова много майонеза, дори да се маже с нея от главата до петите, хубавата българска песен надали може да усвои. Пък и парите именно са помощта, която очаква не само песента, но и цялата хубава българска култура – това ще ви го каже всеки провинциален театрален деец.

Но ако майонезата подпомага само Кичка Бодурова, кой подпомага останалите? И дали ги подпомага? Аз съм сигурен, че има огромно поле за сътрудничество между стоките, които се рекламират и хубавите български песни, които се нуждаят от помощ. Например, не е трудно да се предположи, че творчеството на Веселин Маринов се подпомага къде явно, къде по-дискретно, от тоалетна хартия „Белана”. Толкова меко и човечно е то и така непроменено и жизнено преминава през годините като дълга лента от развита ролка. Песните на Лили Иванова сигурно се подпомагат пък от някой прах за пране, за да са достатъчно свежи дори и след многократна употреба – „Искаш да кажеш, че този аромат е от прах за пране, а не от парфюм?!”. За младите ни творци се грижат цели армии от кренвирши и народни колбаси, кори за баница, ароматизатори за тоалетни и омекотители за стари дрехи.

А дали пък Chivas Regal 38 Royal Salute не помага на хубавите български блогове? Я си представете, че помага!…

Tweet